И си помисли: „Как можем да се надяваме да се измъкнем?“
Глумра
На десетки метри под Тронхайм в скалата имаше пещера, дълга стотици метри, с неподвижно и бездънно черно езеро от едната страна и мраморен под от другата. Кафяви и бели сталактити се спускаха от тавана, докато от земята се издигаха сталагмити и на места те се събираха, образувайки тумбести стълбове, по-дебели дори от най-големите дървета в Ду Велденварден. Между стълбовете бяха пръснати купчини тор, по които растяха гъби, както и двадесет и три ниски каменни къщички. До всяка врата грееше червената светлина на фенер без пламък. Извън обсега на светлината цареше мрак.
В една от тези къщурки Ерагон седеше на стол, който бе твърде малък за него, пред гранитна маса, не по-висока от коленете му. Въздухът бе изпълнен с аромата на меко козе сирене, нарязани гъби, яхния, гълъбови яйца и въглищен прах. Срещу него Глумра — джуджешка жена от рода Морд, която бе майка на убития страж Квистор — ридаеше, скубеше косите си и удряше с юмруци гърдите си. Блестящи ивици бележеха пътя, по който сълзите й се стичаха по кръглите бузи.
Двамата бяха сами в стаята. Четиримата стражи на Ездача — сега към тях се бе присъединил Транд, воин от свитата на Орик — чакаха отвън заедно с преводача Хундфаст, когото младежът бе освободил, когато научи, че Глумра владее езика му.
След опита за покушение върху живота му, Ерагон се бе свързал телепатично с Орик и гримстборитът бе настоял той да се върне възможно най-бързо до покоите на Ингетум, където щеше да е в безопасност. Ездача се подчини и остана там, докато приятелят му принуди останалите вождове да разтурят събранието до следващата сутрин под предлог, че в клана му се е случило извънредно събитие, което изисква незабавно да се занимае с него. После Орик отиде с най-храбрите си воини и най-добрия си заклинател до мястото на засадата, където огледаха и документираха всичко, което установиха с обикновени и магически средства. Когато бе удовлетворен, че е научил всичко възможно, той се върна в покоите, където каза на Ерагон:
— Имаме много работа и малко време, в което да я свършим. Преди да възобновим събранието утре, в третия час от сутринта, трябва да разберем без капка съмнение кой е наредил да се извърши нападението. Ако успеем, тогава ще имаме средство, което да използваме срещу тях. Ако ли не, ще се лутаме в мрака, несигурни кои са враговете ни. Можем да запазим в тайна покушението дотогава, но не повече. Кнурлан ще са чули ехото на боя чрез тунелите под Тронхайм и вероятно дори сега търсят източника на шума от страх, че може да е било срутване или някоя друга катастрофа, която би могла да подкопае града отгоре. — Орик тупна с крак и изруга предците на онзи, който бе пратил убийците, а после сложи юмруци на хълбоците си и каза: — Клановата война бездруго ни застрашаваше, но сега е буквално на прага ни. Трябва да действаме бързо, ако искаме да избегнем тази ужасна съдба. Предстои ни да открием кнурлан, да задаваме въпроси, да отправяме заплахи, да предлагаме подкупи, да крадем свитъци… и всичко това преди утрото.
— Ами аз? — попита Ерагон.
— Ти трябва да останеш тук, докато не разберем дали Аз Свелдн рак Ануин или някой друг клан не са поставили някъде в засада по-голям отряд да те убие. Освен това, колкото по-дълго успеем да скрием от нападателите ти дали си жив, мъртъв или ранен, толкова по-дълго ще ги държим в несигурност колко стабилна е почвата под краката им.
В началото Ездача се съгласи с предложението на Орик, но докато гледаше как джуджето се суети и раздава заповеди, започна да се чувства все по-изнервен и безпомощен. Накрая хвана приятеля си за ръката и каза:
— Ако трябва да седя тук и да зяпам стената, докато ти търсиш злодеите, които извършиха това, ще скърцам със зъби, докато не ги счупя. Трябва да има нещо, с което да мога да помогна… Ами Квистор? Живее ли някой от семейството му в Тронхайм? Казал ли им е някой за смъртта му? Защото, ако не е, предпочитам аз да им съобщя, тъй като той умря в моя защита.
Орик попита стражите и научи от тях, че Квистор наистина има семейство в Тронхайм или по-точно — под Тронхайм. Когато чу това, той се намръщи и измърмори някаква странна дума на джуджешки.
— Те са обитатели на дълбините — каза Орик. — Кнурлан, които са напуснали повърхността на земята заради света отдолу и се показват в редки случаи. Повечето от тях живеят тук, под Тронхайм и Фардън Дур, защото могат да излизат във Фардън Дур и да не се чувстват така, сякаш са наистина отвън, което повечето не могат да понесат — толкова са свикнали със затворени пространства. Не знаех, че Квистор е такъв.