Глумра въздъхна дълбоко, а после промърмори нещо на джуджешки, изправи се и придърпа копринената завеса обратно пред нишата. Ездача също се изправи и потръпна от болката в натъртеното си от битката тяло. Последва я до масата, където седна отново на столчето си. Жената извади от каменния долап в стената две калаени чаши, после откачи от една кука на тавана мях, пълен с вино, и напълни по една чаша за себе си и Ерагон. Тя вдигна своята и промълви на джуджешки наздравица, която младежът се помъчи да повтори, след което двамата отпиха по глътка.
— Добре е да знам, че Квистор продължава да живее — каза Глумра, — че сега е облечен в одежди, достойни за крал, и се наслаждава на пира в двореца на Морготал. Дано спечели много слава в служба на боговете! — И тя отпи отново.
Когато пресуши чашата си, Ездача започна да се сбогува с нея, но тя го спря, като вдигна ръка.
— Имаш ли къде да отседнеш, Сенкоубиецо, място, където да си в безопасност от онези, които желаят смъртта ти?
Ерагон й разказа за идеята да остане скрит под Тронхайм, докато Орик изпрати някой да го извика. Глумра кимна рязко и рече:
— Тогава ти и спътниците ти трябва да изчакате този пратеник тук. Настоявам. — Младежът понечи да протестира, но жената поклати глава. — Докато съм жива, не мога да допусна мъжете, които са се борили редом със сина ми, да мръзнат във влагата и мрака на пещерите. Повикай спътниците си и в тази мрачна нощ ще хапнем и ще се веселим.
Ездача осъзна, че не може да си тръгне, без да я разстрои, затова извика стражите и преводача си. Заедно те помогнаха на Глумра да приготви вечеря от хляб, месо и сладкиш, а когато всичко беше готово, ядоха и пиха, и говориха до късно през нощта. Жената бе особено оживена. Пи най-много от всички, смя се най-силно и винаги първа пускаше остроумен коментар. В началото Ерагон бе шокиран от поведението й, но после забеляза, че очите й не се усмихваха и когато смяташе, че никой не я гледа, веселието изчезваше от лицето й и изражението й ставаше мрачно и тъжно. Той стигна до извода, че да ги забавлява е нейният начин да почете паметта на сина си, както и да се отърси от мъката за загиналия Квистор.
„Никога не съм срещал друг като теб“ — помисли си той, докато я гледаше.
Късно след полунощ някой почука на вратата на къщичката. Хундфаст покани джуджето, което бе облечено в пълно бойно снаряжение и изглеждаше напрегнато — то неспирно оглеждаше прозорците, вратата и тъмните кътчета в стаята. С поредица от фрази на древния език увери Ерагон, че е пратеник на Орик, и му каза:
— Аз съм Фарн, син на Флоси… Аргетлам, Орик те моли да се върнеш възможно най-бързо. Има много важни новини за днешните събития.
На прага Глумра сграбчи здраво лявата ръка на младежа, сякаш пръстите й бяха от стомана, и когато той се вгледа в суровите й очи, рече:
— Не забравяй клетвата си, Сенкоубиецо, и не оставяй убийците на сина ми да се измъкнат ненаказани!
— Няма — обеща той.
Съвещанието на клановете
Когато Ерагон се запъти към тях, джуджетата, застанали на стража пред покоите на Орик, отвориха бързо двойните врати.
Антрето бе дълго и с богата украса, обзаведено с три кръгли дивана с червена тапицерия, поставени в редица в средата на стаята. На стените висяха красиви гоблени заедно с вездесъщите фенери без пламък, а на тавана имаше релефно изображение на известна битка от джуджешката история.
Орик разговаряше с група от воините си и няколко сивобради джуджета от Дургримст Ингетум. Когато Ерагон се приближи, приятелят му се обърна към него с мрачно лице.
— Добре, не се забави! Хундфаст, можеш да си вървиш сега. Трябва да говорим насаме.
Преводачът се поклони и изчезна през един портал отляво, а стъпките му проехтяха по излъскания ахатов под. Когато той вече не можеше да ги чуе, Ездача попита:
— Не му ли вярваш?
Орик сви рамене.
— В момента не зная на кого да се доверя. Колкото по-малко знаят какво сме открили, толкова по-добре. Не можем да рискуваме новината да достигне друг клан преди утрешния ден. Ако това стане, клановата война е неизбежна.
Джуджетата зад него зашепнаха разтревожено помежду си.
— Какви са новините? — попита притеснено Ерагон.
Воините, събрани около вожда, се отдръпнаха, когато той им направи знак, разкривайки три завързани и окървавени джуджета, струпани едно върху друго в ъгъла. Най-долното стенеше и риташе с крака във въздуха, но не можеше да се измъкне изпод другите пленници.