— Кои са те? — поинтересува се младежът.
— Накарах няколко от ковачите ни да огледат кинжалите на твоите нападатели — отвърна Орик. — Те разпознаха изработката на Киефна Дългоносия — ковач от нашия клан, който се е прославил сред народа ни.
— Значи той може да ни каже кой е купил кинжалите и съответно кои са враговете ни?
Орик се изсмя дрезгаво.
— Едва ли, но успяхме да проследим оръжията от Киефна до търговец в Далгон, намиращ се на много километри оттук, който ги е продал на кнурлаф с…
— Кнурлаф? — повтори въпросително Ерагон.
Доведеният му брат се намръщи.
— Жена. Жена с по седем пръста на всяка ръка е купила кинжалите преди два месеца.
— И намерихте ли я? Не може да има твърде много жени с толкова пръсти.
— Всъщност това е често срещано сред народа ни — отвърна джуджето. — При все това с много усилия успяхме да открием жената в Далгон. Воините ми там я разпитаха подробно. Тя е от Дургримст Награ, но доколкото можахме да установим, е действала на своя глава, а не по заповед на водачите на клана й. От жената научихме, че друго джудже й е поръчало да купи кинжалите, а после да ги достави на търговец на вино, който да ги отнесе от Далгон. Поръчителят не й е казал за какво са предназначени те, но като разпитахме сред търговците в града, разбрахме, че е отпътувал оттам право към един от градовете на Дургримст Аз Свелдн рак Ануин.
— Значи наистина са били те! — възкликна Ерагон.
— Или е така, или някой иска да мислим, че са те. Трябваха ни повече доказателства, преди да сме сигурни във вината им. — В очите на Орик проблеснаха искрици и той вдигна пръст. — Така че с една много, много хитра магия проследихме пътя на убийците обратно през тунелите и пещерите до изоставено място на дванадесетото ниво на Тронхайм, встрани от помощния коридор на южната ос на западния сектор, близо до… е, няма значение. Но някой ден ще трябва да те науча как са разположени стаите в Тронхайм, за да можеш да намериш всяко място сам, ако ти се наложи. Във всеки случай следата ни отведе до изоставен склад, където тези тримата стояха. — Той посочи завързаните джуджета. — Не ни очакваха, така че успяхме да ги хванем живи, въпреки че се опитаха да се самоубият. Не беше лесно, но проникнахме в умовете на двама от тях — оставяйки третия за другите гримстборитн, ако желаят да го разпитват — и разбрахме всичко, което знаеха по този въпрос. — Орик отново посочи пленниците. — Именно те са снабдили убийците с кинжалите и черните дрехи, те са ги нахранили и приютили миналата нощ.
— Кои са те? — попита Ездача.
— Пфу! — възкликна джуджето и се изплю на пода. — Те са Варгримстн, воини, които са се посрамили и сега нямат клан. Никой няма взаимоотношения с подобна измет, освен ако сам не е забъркан в някое злодейство и не иска другите да научат за него. И именно такъв е случаят с тези тримата. Получили са заповедите си директно от гримстборит Вермунд от Аз Свелдн рак Ануин.
— И няма съмнение по въпроса?
Орик поклати глава.
— Никакво. Аз Свелдн рак Ануин се опитаха да те убият, Ерагон. Вероятно никога няма да разберем дали други кланове са се присъединили към тях, но ако разкрием коварната им постъпка, това ще принуди всички останали, които може би са били въвлечени в заговора, да разтрогнат досегашния си съюз с тях, да се откажат или поне да отложат по-нататъшни атаки над Дургримст Ингетум, ако се справим добре с положението, да гласуват за мен при избора на крал.
Пред очите на Ерагон изплува образът на дъгоцветното острие, забиващо се във врата на Квистор, и агонията на джуджето, докато падаше на пода.
— Как ще накажем Аз Свелдн рак Ануин за това престъпление? Ще убием ли Вермунд?
— Остави това на мен — отвърна доведеният му брат и почука носа си с пръст. — Имам план. Но трябва да бъдем внимателни, защото това е ужасно деликатна ситуация. Подобно предателство не се е случвало от много години. Като външно лице, ти нямаш представа какво отвращение предизвиква у нас някой от собствения ни народ да нападне гост. А фактът, че си единственият свободен Ездач, който се е опълчил на Галбаторикс, прави престъплението още по-тежко. Може би ще се стигне до още кръвопролития, но в момента това само ще предизвика нова кланова война.
— Войната може да е единственият начин да се справим с Аз Свелдн рак Ануин — изтъкна Ерагон.
— Не мисля така, но ако греша и войната е неизбежна, трябва да сме сигурни, че тя ще бъде между всички кланове и техния. Това не би било толкова лошо. Заедно ще ги смажем за по-малко от седмица. Ако обаче войната е между клановете, разцепени на две или три фракции, това ще унищожи страната ни. Жизненоважно е, преди да изтеглим мечовете, да сме убедили другите кланове, че Аз Свелдн рак Ануин наистина са извършили това престъпление. И в името на тази цел склонен ли си да допуснеш магьосници от различни кланове да прегледат спомените ти за атаката, за да видят, че се е случила така, както твърдим, и че не се опитваме да извъртим нещата в наша полза?