— Защо си дошъл тук?
— Трябва ми меч на Драконов ездач.
— Махай се. Нямам време да ти кова меч на Ездач. Не виждаш ли, че работя над кука за огнище за Илейн? Трябва й за битката. Сам ли си?
— Не зная.
— Къде е баща ти? Къде е майка ти?
— Не зная.
Тогава прозвуча нов глас, добре шлифован, силен и могъщ, който каза:
— Добри ковачо, той не е сам. Аз съм с него.
— А ти пък кой си? — настоятелно попита Хорст.
— Аз съм баща му.
Между зейналите врати на прага на работилницата стоеше огромна фигура, обгърната от бледа светлина. От раменете на мъжа, по-широки от тези на Кул, се спускаше червено наметало. В лявата му ръка блестеше Зар’рок, остър като болката. През процепите на бляскавия му шлем сините му очи се впиха в Ерагон, заковавайки го намясто като стрела, пронизала заек. Той вдигна свободната си ръка и я протегна към него.
— Синко, ела с мен. Заедно ще унищожим Варден, ще убием Галбаторикс и ще завладеем цяла Алагезия. Само ми дай сърцето си и ще бъдем неуязвими. Дай ми сърцето си, сине мой.
Ерагон скочи от дивана със задавено възклицание и остана загледан в пода, стиснал юмруци и задъхан. Стражите на Орик го изгледаха въпросително, но той не им обърна внимание. Беше твърде разстроен, за да обяснява изблика си.
Още беше рано, така че след известно време младежът отново се разположи на дивана, но оттам насетне остана буден и не си позволи да потъне в света на сънищата, изплашен от привиденията, които можеше да види там.
Ездача стоеше с гръб, опрян в стената, и ръка на дръжката на джуджешкия си меч, докато гледаше вождовете на клановете да влизат в стаята за съвещания, скрита дълбоко под Тронхайм. Особено бдително следеше Вермунд, гримстборит на Аз Свелдн рак Ануин, ала ако скритото зад лилавото си було джудже бе изненадано да го види жив и здрав, то не го показа.
Ерагон усети как левият ботуш на Орик подритва неговия. Без да отделя очи от Вермунд, младежът се наведе към приятеля си и го чу да шепне:
— Запомни, наляво, през три портала.
Ставаше дума за мястото, където доведеният му брат бе разположил стотина от воините си без знанието на другите вождове.
Ездача отговори също шепнешком:
— Ако се пролее кръв, да използвам ли възможността да убия тази змия Вермунд?
— Ако той не се опита да стори същото с теб или мен, моля те, не го прави. — Орик се изкикоти тихо. — Това едва ли ще те направи по-симпатичен за другите гримстборитн… Е, сега трябва да вървя. Моли се на Синдри за късмет. Ще навлезем в езеро от лава, което никой не е посмявал да прекоси досега.
И Ерагон се помоли.
Когато всички вождове заеха местата си около масата в средата на помещението, онези, които гледаха отстрани, включително Ездача, се настаниха на столовете, разположени край стената на кръглата зала. Ерагон обаче не се отпусна на своя, както повечето джуджета, а седна на ръба, готов да се бие при най-малкия признак за опасност.
Когато Ганел, черноокият воин-жрец на Дургримст Куан, стана от масата и започна да говори на джуджешки, Хундфаст се приближи от дясната страна на младежа и зашепна превода си:
— Добре дошли отново, братя мои. Но дали срещата ни е добра, не мога да реша, защото до ушите ми достигнаха определени слухове… всъщност слухове за слухове, ако трябва да съм честен. Нямам друга информация, освен тези мъгляви и тревожни брътвежи, нито доказателство, на базата на което да отправя обвинение към злодеяния. Но тъй като днес е мой ред да ръководя събранието ни, предлагам да отложим най-сериозните ни дебати за момента и ако сте съгласни, да поставя няколко въпроса за обсъждане.
Вождовете зашепнаха помежду си, а после красивата къдрокоса Йорюн каза:
— Нямам възражение, гримстборит Ганел. Ти събуди любопитството ми с тези неясни намеци. Нека чуем въпросите ти.
— Да, да ги чуем — обади се Надо.
— Нека ги чуем — съгласи се Мандрат, а след него и останалите вождове, включително Вермунд.
Получил позволението, което искаше, Ганел отпусна ръце на масата и замълча за момент, привличайки вниманието на всички в стаята. После заговори:
— Вчера, докато ние обядвахме в избраните си места за почивка, кнурлан са чули шум сред тунелите под южната част на Тронхайм. Докладите за силата му са различни, но това, че толкова много джуджета в такъв голям периметър са го чули, доказва, че шумотевицата не е била малка. Също като вас и аз получих обичайните доклади за вероятно срутване. Онова, което може би не знаете обаче, е, че едва преди два часа…