Хундфаст се поколеба и бързо прошепна:
— Думата е трудна за превод на твоя език. Мисля, че е нещо като бегачите в тунелите. — След което продължи превода си: — … бегачите в тунелите откриха доказателство за ужасна битка в един от древните ни проходи, които почитаемият ни праотец Корган Лонгбиърд е изкопал. Подът бил окъпан в кръв, стените били черни от саждите от фенер, който невнимателен воин е счупил с оръжието си, по камъните наоколо имало пукнатини, по земята били пръснати седем овъглени трупа и се виждали следи от други, които са били отнесени. И тези останки не са били от някое неизвестно стълкновение по време на битката за Фардън Дур. Не! Защото кръвта още не била изсъхнала, саждите били меки, пукнатините били току-що образувани, а доколкото чувам, на мястото още се усещало остатъчното влияние на могъщи магии. Дори сега неколцина от най-добрите ни заклинатели се опитват да пресъздадат образа на случилото се, ала нямат голяма надежда за успех, тъй като заклинанията, предпазващи участниците в битката, са били силни. Така че първият ми въпрос пред събранието е следният: някой от вас знае ли нещо повече за тези мистериозни събития?
Когато Ганел приключи речта си, Ерагон се напрегна, готов да скочи, ако забулените джуджета от Аз Свелдн рак Ануин посегнат към мечовете си.
Орик се прокашля и каза:
— Струва ми се, че ще мога да задоволя отчасти любопитството ти, Ганел. Но тъй като отговорът ми по необходимост ще е дълъг, предлагам да зададеш другите си въпроси, преди да започна.
Вождът се намръщи. Почука с кокалчетата на едната си ръка по масата и каза:
— Много добре… Получих сведения, несъмнено свързани с битката в тунелите на Корган, за голям брой кнурлан, движещи се из Тронхайм, и на събиращи се тук и там — явно с тайни намерения — големи групи въоръжени мъже. Агентите ми не са успели да разберат от кой клан са воините, ала ако някой от присъстващите тук вождове се опита подмолно да използва армията си, докато се съвещаваме кой да наследи крал Хротгар, то това подсказва наистина ужасни намерения. Така че вторият ми въпрос е следният: кой е отговорен за тези злонамерени маневри? И ако никой не признае предателството си, настоявам да наредим всички воини, независимо от клана им, да бъдат прогонени от Тронхайм до края на съвещанието и незабавно да назначим съдия, който да разследва тези деяния и да реши кого трябва да накажем за тях.
Разкритието на Ганел, въпросът му и последвалото предложение предизвикаха разгорещени спорове сред вождовете, които започнаха да си отправят обвинения, опровержения и контраобвинения с все по-голямо ожесточение, докато накрая, когато вбесеният Тордрис крещеше на зачервения Галдхием, Орик се прокашля отново, при което всички млъкнаха и впериха очи в него.
Той каза с мек тон:
— Вярвам, че мога да обясня и това, Ганел, поне отчасти. Не мога да говоря за действията на другите кланове, но неколкостотин от воините, които са се движели бързо по второстепенните тунели в Тронхайм, са били от Дургримст Ингетум. Спокойно го признавам.
Всички останаха мълчаливи, докато Йорюн не попита:
— И какво обяснение имаш за това войнствено поведение, Орик, син на Трифк?
— Както казах и преди, прекрасна Йорюн, отговорът ми е дълъг, така че ако ти, Ганел, имаш и други въпроси, предлагам да продължиш.
Вождът се смръщи още повече и щръкналите му вежди почти се събраха.
— Засега ще се въздържа от другите въпроси, защото са свързани с двата, които вече зададох, а изглежда, трябва да чакаме твоето благоволение, за да научим повече за тях. Тъй като обаче си замесен лично в тези съмнителни действия, у мен възниква нов въпрос, който искам да задам конкретно на теб, гримстборит Орик. Поради каква причина напусна вчерашното съвещание? И нека те предупредя, няма да търпя отбягване на отговора. Вече ни намекна, че разполагаш с информация за тези събития. Е, време е да обясниш, гримстборит Орик.
Вождът на Дургримст Ингетум се изправи още докато Ганел сядаше и каза:
— За мен ще бъде удоволствие.
Орик отпусна глава, докато брадата му се опря в гърдите, помълча около минута, а после започна да говори със звучен глас, но не така, както Ерагон очакваше, нито както — той бе сигурен в това — очакваха събралите се вождове. Вместо да опише опита за покушение над Ездача и така да обясни защо е излязъл без време от предното съвещание, Орик описа как в зората на историята расата на джуджетата се преселила от някога покритата с тучните поля пустиня Хадарак в планините Беор, където изкопали дългите си безброй километри тунели, построили великолепните си градове както над, така и под земята, и водели ожесточени войни помежду си, както и с драконите, които в продължение на хиляди години възприемали със смесица от омраза, страх и неохотно възхищение.