Орик вдигна пръст, за да подчертае думите си:
— Нещо повече! Крал Хротгар в мъдростта си направи нещо, което никой друг крал или гримстборит някога е правил. Той предложи да осинови Ерагон в Дургримст Ингетум и да го направи член на собственото си семейство. Ездача не беше задължен да приема това предложение. Всъщност той знаеше, че много от семействата в Ингетум са против осиновяването и че като цяло мнозина кнурлан не харесват идеята. Но въпреки това неодобрение и факта, че вече бе обвързан с клетва за вярност към Насуада, Ерагон прие дара на Хротгар, знаейки много добре, че това само ще направи живота му по-тежък. Както сам ми каза, той е положил клетвата си върху Сърцето на камъка заради чувството за дълг, което изпитва към всички раси на Алагезия, и особено към нас, тъй като ние — чрез действията на Хротгар — сме показали такава добрина към него. Заради мъдростта на Хротгар последният свободен Ездач в Алагезия и единствената ни надежда срещу Галбаторикс свободно избра да стане кнурла във всяко друго отношение, освен по кръв. Оттогава Ерагон спазва законите и традициите ни, доколкото може, и се помъчи да научи още повече за културата ни, за да може да изпълни истинското значение на клетвата си. Когато Хротгар падна, поразен от предателя Муртаг, Ерагон ми се закле във всеки камък в Алагезия, а също и като член на Дургримст Ингетум, че ще стори всичко възможно да отмъсти за смъртта на краля ни. Той ми показа уважението и подчинението, които заслужавам като гримстборит, и аз се гордея, че е мой доведен брат.
Младежът сведе поглед с пламнали бузи. Искаше му се Орик да не беше толкова щедър с хвалбите си; това само щеше да направи позицията му по-трудно защитима в бъдеще.
Вождът на Ингетум разпери ръце, за да включи и останалите джуджета, седящи на масата, и възкликна:
— Всичко, за което някога сме можели да мечтаем да открием в един Драконов ездач, намерихме в Ерагон! Той съществува! Той е могъщ! И е приел народа ни така, както никой друг негов предшественик! — После Орик свали ръце и понижи глас дотолкова, че на Ерагон му се наложи да се напрегне, за да го чуе: — Как обаче отговорихме на приятелството му? Най-вече с подигравки, обиди и мрачно неодобрение. Ние сме неблагодарен народ, това ще ви кажа, и спомените ни са твърде дълги за собственото ни добруване… Сред нас дори има кнурлан, които са толкова изпълнени с омраза, че са прибягнали до насилие, за да уталожат гнева си. Може би те все още си мислят, че вършат най-доброто в името на расата ни, но ако е така, значи умовете им са мухлясали като едногодишно сирене. Защо иначе биха се опитали да убият Ерагон?
Вождовете на масата застинаха, а очите им се впиха в лицето на Орик. Концентрацията им бе толкова силна, че дебелият гримстборит Фреовин бе оставил дялкането си и бе скръстил ръце пред огромния си корем, заприличвайки на джуджешка статуя.
Докато го гледаха с немигащи очи, Орик разказа на присъстващите в залата как седемте облечени в черно джуджета бяха нападнали Ерагон и стражите му, докато са се разхождали из тунелите под Тронхайм. После спомена и гривната от сплетени конски косми с аметисти, която стражите бяха намерили в един от труповете.
— Не си позволявай да обвиняваш мен и клана ми на базата на подобно смешно доказателство! — възкликна Вермунд и скочи на крака. — Такива дрънкулки могат да се купят на почти всеки пазар в кралството ни!
— Напълно съм съгласен — отвърна Орик и почтително кимна на Вермунд.
След това безпристрастно и накратко разказа на слушателите си, както бе направил това пред Ерагон предната нощ, как поданиците му в Далгон потвърдили, че странните светещи кинжали на убийците са били изковани от ковача Киефна, а също и как после открили, че джуджето, което ги е купило, ги е изпратило от Далгон до един от градовете на Аз Свелдн рак Ануин.
Вермунд изруга и отново скочи на крака.
— Тези кинжали може изобщо да не са стигнали до нашия град, а дори и да е така, не можеш да си вадиш заключения от този факт! Кнурлан от много кланове отсядат при нас, както и при Бреган Холд, например. Това не означава нищо. Внимавай какво ще кажеш тепърва, гримстборит Орик, защото нямаш основания да повдигаш обвинения срещу клана ми.