— Споделях мнението ти, гримстборит Вермунд — отвърна вождът на Ингетум, — затова снощи заедно с моите заклинатели проследих пътя на убийците обратно до мястото, от което са тръгнали, и на дванадесетото ниво на Тронхайм заловихме трима кнурлан, които се криеха в прашен склад. Проникнахме в умовете на двама от тях и научихме, че те са снабдили убийците с оръжия и припаси. Също така — продължи Орик, а гласът му стана суров и зловещ — научихме и самоличността на господаря им. И това си ти, гримстборит Вермунд! Обявявам, че си убиец и клетвопрестъпник! Обявявам те за предател на своя народ, защото ти и твоят клан се опитахте да убиете Ерагон!
В залата настъпи хаос, когато всички вождове, освен Орик и Вермунд, започнаха да крещят и да ръкомахат, в опит да надвикат останалите. Ерагон се изправи и изтегли леко от ножницата взетия назаем меч, за да може да реагира възможно най-бързо, ако Вермунд или друго от джуджетата избере този момент за атака. Вождът на Аз Свелдн рак Ануин обаче не помръдна, както и Орик; те се гледаха като два вълка и не обръщаха внимание на врявата около тях.
Когато най-накрая успя да въдвори ред, Ганел попита:
— Гримстборит Вермунд, можеш ли да отхвърлиш тези обвинения?
Вождът отвърна с равен и безстрастен глас:
— Отричам ги с всяка кост на тялото си и предизвиквам всеки, който може да ги докаже, да го стори пред съдия.
Ганел се обърна към Орик:
— Представи ни тогава доказателството си, гримстборит Орик, за да можем да отсъдим дали е истинно, или не. Ако не греша, днес тук има петима съдии. — Той посочи към пейките край стената, от които се изправиха пет белобради джуджета и се поклониха. — Те ще се погрижат да не се отклоняваме от закона в нашето разследване. Съгласни ли сте?
— Съгласен съм — каза Ундин.
— Съгласна съм — отвърна Хадфала и останалите вождове я последваха, с изключение на Вермунд.
Орик първо постави гривната с аметистите на масата. Всички вождове накараха някой от магьосниците си да я огледа и се съгласиха, че само по себе си това доказателство е незадоволително.
После Орик накара да донесат огледало на бронзов триножник. Един от магьосниците в свитата му направи магия и върху гладката повърхност се появи образът на малка стая, пълна с книги. Изминаха няколко секунди, а после в стаята влетя джудже, което се поклони на вождовете. Със задъхан глас то се представи като Римар и след като се закле на древния език, за да са сигурни в честността му, каза на всички как той и помощниците му са направили откритията си за кинжалите на нападателите на Ерагон.
Когато вождовете приключиха с разпита на Римар, Орик накара воините си да доведат трите джуджета, пленени от Ингетум. Ганел им нареди да се закълнат да казват истината на древния език, ала те го наругаха и се изплюха на пода в знак на отказ. Тогава магьосниците от всички кланове събраха мислите си и нахлуха в умовете на затворниците, за да изкопчат от тях информацията, която бе нужна на събранието. Без изключение заклинателите потвърдиха думите на Орик.
Накрая той призова Ерагон да свидетелства. Младежът беше неспокоен, докато вървеше към масата под мрачния поглед на тринадесетте вождове. Насочи очи към другия край на залата и едно цветно петно върху мраморна колона, за да се отърси от безпокойството си. Повтори клетвите, че ще говори истината, които му каза един от джуджешките магьосници, а после, ограничавайки се само до необходимото, разказа на клановите вождове как е бил нападнат заедно със стражите си. След това отговори на неизбежните въпроси и позволи на двама заклинатели, избрани от Ганел на случаен принцип сред всички в стаята, да огледат спомените му за събитията. Докато снижаваше бариерите в ума си, Ерагон забеляза, че двамата заклинатели изглеждат напрегнати, и това малко го успокои. „Добре — помисли си. — По-малко вероятно е да видят каквото не трябва, ако се боят от мен“.
За негово облекчение проверката мина без инцидент и магьосниците дадоха отчет на събранието.
Ганел стана от стола си и се обърна към съдиите с въпроса:
— Удовлетворени ли сте от доказателствата, показани от гримстборит Орик и Ерагон Сенкоубиеца?
Петимата белобради мъже се поклониха и средният отвърна:
— Удовлетворени сме, гримстборит Ганел.
Председателят на събранието изсумтя без особена изненада.
— Гримстборит Вермунд, ти си отговорен за смъртта на Квистор, син на Бауден, и се опита да убиеш наш гост. По този начин посрами цялата ни раса. Какво имаш да кажеш за това?
Вождът на Аз Свелдн рак Ануин се подпря с ръце на масата и вените под тъмната му кожа изпъкнаха.