— Ако този Драконов ездач е кнурлан във всичко, освен по кръв, значи той не е наш гост и можем да се отнасяме с него така, както се отнасяме към всеки свой враг от друг клан.
— Но това е скандално! — възкликна Орик, като почти запелтечи от гняв. — Не можеш да кажеш, че той…
— Замълчи, Орик, моля те — прекъсна го Ганел. — Крясъците няма да разрешат този проблем. Ела с мен. Надо, Йорюн, вие също.
Докато четирите джуджета разговаряха със съдиите в продължение на няколко минути, Ерагон започна да се тревожи. „Те не могат да позволят на Вермунд да избегне наказанието само заради някаква игра на думи!“ — помисли той.
Йорюн се върна на масата и обяви:
— Съдиите са единодушни. Въпреки че Ерагон е заклет член на Дургримст Ингетум, той има важно положение извън нашето кралство: най-вече това на Драконов ездач, но също така е официален посланик на Варден, изпратен от Насуада да бъде свидетел на коронацията на новия ни владетел, а и е приятел с голямо влияние над кралица Исланзади и нейната раса. Поради тези причини Ерагон заслужава същото гостоприемство, което дължим на всеки посетил ни посланик, принц, монарх или друга важна личност. — Джуджешката жена хвърли кос поглед на младежа, като тъмните й очи проблеснаха дръзко. — Накратко, той е наш почетен гост и ние трябва да се отнасяме с него като такъв… което всеки кнурлан, който не е смахнат простак, би трябвало да знае.
— Да, той е наш гост — заключи Надо. Устните му бяха стиснати до бяло, а бузите — изопнати, сякаш току-що е захапал ябълка и е открил, че още не е узряла.
— Какво ще кажеш сега, Вермунд? — попита Ганел.
Покритото с лилаво було джудже се изправи от стола си и огледа всички вождове поотделно.
— Казвам следното и ме чуйте добре, гримстборит: ако някой клан вдигне оръжие срещу Аз Свелдн рак Ануин заради тези фалшиви обвинения, ще го сметнем за обявяване на война и ще отговорим подобаващо. Ако ме затворите, това също ще бъде сметнато за обявяване на война и ще отговорим подобаващо. — Ерагон видя как булото на Вермунд потрепна и му се стори, че джуджето се усмихна под него. — Ако ни нападнете по какъвто и да е начин, било то с меч или с думи, независимо колко леко ще е вашето порицание, ще го сметнем за обявяване на война и ще отговорим подобаващо. Така че, освен ако не искате да разкъсате страната ни на хиляди кървави парчета, предлагам да оставим вятърът да издуха тази утринна глупост и на нейно място да изпълни умовете ни с мисли за това кой трябва да седне на гранитния трон.
Вождовете мълчаха дълго време.
Ерагон трябваше да прехапе език, за да не скочи на масата и да не закрещи на Вермунд, докато другите джуджета не се съгласят да го обесят за престъпленията му. Напомни си, че бе обещал на Орик да не му се бърка по въпроса за събранието. „Той е моят кланов вожд и аз трябва да го оставя да отговори, както той сметне за добре“.
Фреовин, който досега бе седял със скръстени ръце, стовари месестата си длан на масата. После с дрезгавия си глас, който отекна в залата, макар и да не бе по-висок от шепот, дебелото джудже каза:
— Ти посрами народа ни, Вермунд. Не можем да запазим честта си като кнурлан и да игнорираме твоята простъпка.
Възрастната жена Хадфала нави покрития с руни свитък и попита:
— Какво смяташе, че ще постигнеш, освен гибелта ни, с убийството на Ерагон? Дори Варден да можеха да сразят Галбаторикс без него, представяш ли си каква жупел щеше да изсипе върху нас драконката Сапфира, задето сме погубили нейния Ездач? Щеше да залее Фардън Дур с кръвта ни.
Вермунд не продума.
Внезапно тишината бе нарушена от смях. Звукът бе толкова неочакван, че първоначално Ерагон не осъзна, че идва от Орик. Когато смехът му премина, джуджето каза:
— Ако предприемем стъпки срещу теб или Аз Свелдн рак Ануин, ти ще го сметнеш за обявяване на война, нали Вермунд? Много добре, тогава изобщо няма да предприемаме стъпки срещу теб.
Вождът с булото смръщи вежди.
— Как може това да те развеселява?
Орик отново се изкикоти.
— Защото аз се сетих за нещо, за което ти не си помислил, Вермунд. Искаш да оставим теб и клана ти на мира? Тогава предлагам на събранието да изпълним желанието на Вермунд. Ако той бе действал по своя воля, а не като гримстборит, щяхме да го прогоним за престъплението му под заплаха от смърт. Затова нека се отнесем към клана, както бихме се отнесли към него; нека прогоним Аз Свелдн рак Ануин от сърцата и умовете си, докато те не изберат да заменят Вермунд с гримстборит с по-умерен темперамент и докато не признаят злодеянието си и не се разкаят за него пред това събрание, дори ако трябва да чакаме хиляда години.
Сбръчканата кожа около очите на Вермунд пребледня.