— Няма да посмееш.
Орик се усмихна.
— О, но ние няма и с пръст да ви пипнем. Просто ще ви игнорираме и ще откажем да търгуваме с Аз Свелдн рак Ануин. Ще ни обявиш ли война за това, че не правим нищо, Вермунд? Защото, ако другите се съгласят с мен, точно това ще направим: нищо. Ще ни принудиш ли с меч да купуваме меда ви, плата ви и бижутата ви? Нямаш воините за целта. — Орик се обърна към останалата част от присъстващите около масата и запита: — Какво е решението ви?
На вождовете не им трябваше много време. Един по един те гласуваха за прогонването на Аз Свелдн рак Ануин. Дори Надо, Галдхием и Хавард — досегашните съюзници на Вермунд — подкрепиха предложението на Орик. Когато всички гласуваха, кожата, която се виждаше от лицето на забуленото джудже, пребледня още повече, докато то не заприлича на призрак, облечен с дрехите от отминалия си живот.
Когато гласуването приключи, Ганел посочи към вратата и извика:
— Върви си, варгримстн Вермунд. Напусни Тронхайм още днес и нека никой от Аз Свелдн рак Ануин не безпокои събранието на вождовете, докато не бъдат изпълнени изискванията, които поставихме. Докато този ден дойде, ние ще отхвърляме всеки член на Аз Свелдн рак Ануин. Знай обаче следното: докато твоят клан може да измие позора от себе си, ти, Вермунд, ще останеш варгримстн до края на дните си. Такава е волята на вождовете.
Като приключи изявлението си, Ганел седна.
Вермунд остана на мястото си с треперещи рамене от емоция, която Ерагон не можеше да определи.
— Не аз, а вие посрамихте и предадохте расата ни — изръмжа вождът на Аз Свелдн рак Ануин. — Драконовите ездачи избиха всички от клана ни, освен Ануин и нейните стражи. Очаквате да забравим това? Очаквате да простим това? Ба! Плюя на гробовете на вашите предци. Ние поне не сме изгубили брадите си. Няма да се съюзяваме с тази марионетка на елфите, докато мъртвите членове на рода ни още викат за мъст.
Когато никой от другите вождове не отговори, Ерагон бе обзет от ярост и тъкмо се готвеше да отвърне рязко на тирадата на Вермунд, Орик погледна към него и леко поклати глава. Колкото и да му бе трудно, младежът удържа гнева си, макар и да се чудеше как може приятелят му да допусне подобни жестоки обиди да останат без отговор.
„Държи се така, все едно… О!“
Вермунд скочи от стола си със стиснати юмруци. Той продължи да сипе обиди и да обвинява останалите вождове с все по-голяма страст, докато накрая не закрещя с цяло гърло.
Но независимо колко гнусни ставаха думите му, другите не отговаряха. Те гледаха отнесено, сякаш обмисляха сложни проблеми, и погледите им се плъзгаха през него, без да го забелязват. Когато в яростта си Вермунд сграбчи Храйдамар за предницата на ризницата, трима от стражите на вожда скочиха и го изблъскаха настрани, но Ерагон забеляза, че израженията им останаха невъзмутими, сякаш просто помагаха на Храйдамар да си оправи яката. Когато пуснаха Вермунд, те дори не го погледнаха повече.
По гърба на Ездача полази студена тръпка. Джуджетата се държаха така, сякаш Вермунд бе престанал да съществува. „Значи това означава да си прогонен сред тях“. Ерагон си помисли, че предпочита да бъде убит, вместо да го сполети такава съдба, и за момент изпита леко съчувствие към Вермунд, но то изчезна миг по-късно, когато си спомни предсмъртната гримаса на Квистор.
С една последна ругатня вождът на Аз Свелдн рак Ануин излезе от залата, следван от членовете на клана му, които бяха дошли на съвещанието.
Настроението сред останалите вождове се подобри, когато вратите се затръшнаха зад Вермунд. Джуджетата отново се оглеждаха свободно, а после продължиха да говорят на висок глас, обсъждайки какво е необходимо да направят относно Аз Свелдн рак Ануин.
После Орик почука с дръжката на кинжала си по масата и всички се обърнаха, за да чуят какво има да им каже.
— Сега, когато се оправихме с Вермунд, има друг въпрос, който искам да обмислим. Целта на събирането ни тук е да изберем наследник на Хротгар. Всички казахме много по въпроса, но сега вярвам, че дойде време да оставим думите зад гърба си и да позволим на действията ни да говорят вместо нас. Така че ви приканвам да решите дали сме готови, а според мен сме повече от готови, да пристъпим към последното гласуване след три дни, както е съгласно закона ни. Аз гласувам „за“.
Фреовин погледна към Хадфала, която пък погледна Ганел, който погледна към Мандрат, който подръпна увисналия си нос и погледна към Надо, който се бе отпуснал на стола си и хапеше бузата си.
— За — каза Йорюн.
— За — каза Ундин.
— За — добави Надо, а след него и останалите осем вождове.