На устните му се появи усмивка. Това се бе превърнало в постоянна шега помежду им. Той измъкна чука от колана си и потрепна, когато десният му крак го заболя на мястото, където биволът го бе пронизал с рога си. Роран се намръщи и посегна да разтрие леко раната.
Карн видя и попита:
— Добре ли си?
— Няма да ме убие — отвърна Роран, а после премисли думите си. — Е, може и да ме убие, но проклет да съм, ако остана тук да чакам, докато ти и останалите съсичате на парчета ония нещастници.
Като стигнаха до селото, войниците тръгнаха през него, като спираха само колкото да разбият вратите на къщите и да преровят стаите, за да видят дали някой не се крие вътре. Едно наежено куче изскочи иззад бъчва, пълна с дъждовна вода, и се разлая срещу натрапниците. Един от тях пристъпи напред, хвърли копието си по песа и го уби намясто.
Когато първите войници стигнаха отсрещния край на селото, Роран стисна здраво дръжката на чука си, готов за атака, ала изведнъж чу пронизителни писъци и по гърба му полази хладна тръпка. Група войници излязоха от предпоследната къща, влачейки след себе си трима борещи се пленника: дългурест мъж с бяла коса, млада жена с разкъсана блуза и момче на не повече от единадесет години.
По челото на Роран изби пот. Той започна да ругае с нисък и монотонен глас. Първо — наруга тримата пленници, че не са избягали със съседите си, после — войниците за онова, което вече бяха извършили и им предстоеше да извършат, а накрая — и Галбаторикс, и проклетата съдба, чиито капризи бяха довели до тази ситуация. Зад себе си усети, че мъжете се размърдват изнервено и мърморят гневно, нетърпеливи да накажат войниците за бруталността им.
Като претърсиха къщите, по-голяма част от императорските войници се върнаха до центъра на селото и застанаха в полукръг около пленниците си.
„Да!“ — помисли си Роран, когато те обърнаха гръб на Варден. Планът на Едрик беше да ги изчакат да направят именно това. В очакване на заповедта за атака, младият мъж се надигна на няколко сантиметра от седлото. Цялото му тяло беше напрегнато; опита се да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало.
Офицерът, водещ войниците в алено, който бе и единственият сред тях на кон, слезе от жребеца си и размени няколко думи с белокосия селянин. После, без предупреждение, мъжът извади сабята си и го обезглави, като отскочи назад, за да избегне фонтана от кръв. Младата жена изкрещя дори по-силно отпреди.
— Атака — каза Едрик.
На Роран му отне половин секунда, докато осъзнае, че думата, която капитанът бе промълвил толкова спокойно, беше очакваната команда.
— Атака! — извика Санд от другата страна на Едрик и пришпори коня си в галоп през дърветата, заедно с войниците си.
— Атака! — извика и Роран и впи пети в страните на Снежноплам.
Той се прикри с щита си, докато конят преодолее мрежата от клони, а после отново го снижи, когато се озоваха на открито и полетяха надолу по склона, съпроводени от грохота на копита. Отчаяно искащ да спаси жената и момчето, Роран пришпори Снежноплам. Поглеждайки назад, той се успокои, като видя, че неговият отряд се е отделил почти без проблем от останалите бунтовници, и с изключение на няколко изостанали конника, мнозинството се движи в компактна група само на тридесет крачки зад гърба му.
Роран зърна Карн, който яздеше в предната част на отряда на Едрик, а сивото му наметало се вееше на вятъра. Отново му се прииска капитанът да им беше позволил да останат в една и съща група.
Следвайки заповедите си, той не нахлу директно в селото, а вместо това зави наляво покрай сградите, за да заобиколи войниците и да ги атакува от друга посока. Санд стори същото вдясно, докато капитанът и воините му се понесоха право към площада.
Редица къщи скри първоначалния сблъсък от Роран, ала той чу нестроен хор от ужасени викове, а след това странно металическо дрънчене, последвано от писъци на мъже и цвилене на коне.
Започна да се тревожи. „Какъв беше този шум? Възможно ли бе да са метални лъкове? Съществуваха ли такива?“ Независимо от причината, знаеше, че не би трябвало толкова много коне да цвилят в агония. Крайниците му изстинаха, когато осъзна с абсолютна сигурност, че атаката се е провалила по някакъв начин и битката може би вече е изгубена.
Когато подминаха последната къща, той дръпна силно юздите на Снежноплам, за да го насочи към центъра на селото. Зад него воините от отряда му сториха същото. Двеста метра по-нататък видя тройна редица войници, заели позиция между две къщи, за да препречат пътя им. Те изглеждаха напълно спокойни пред конниците, галопиращи срещу тях.
Роран се поколеба. Заповедите му бяха ясни: той и мъжете с него трябваше да нападнат западния фланг и да си проправят път през войските на Галбаторикс, докато се съберат отново със Санд и Едрик. Капитанът обаче не му беше казал какво да направи, ако препускането срещу противниковите войници вече не изглежда добра идея. А младият бунтовник знаеше, че ако се отклони от заповедите си, дори и за да спаси хората си от смърт, щеше да бъде обвинен в неподчинение и Едрик можеше да го накаже подобаващо.