Тогава императорските войници отметнаха широките си наметала и вдигнаха опънати арбалети.
В този миг Роран реши, че ще направи всичко по силите си, Варден да спечелят битката. Нямаше да позволи на врага да унищожи отряда му с един-единствен залп от стрели само защото му се искаше да избегне неприятните последствия от това, че не се е подчинил на капитана си.
— Прикрийте се! — извика той и дръпна рязко юздата на Снежноплам надясно, принуждавайки животното да свие зад една къща.
Секунда по-късно дузина стрели се забиха в стената на сградата. Роран се обърна и видя, че всички воини, освен един, са успели да се скрият зад близките къщи, преди да ги застигне залпът. Мъжът, който се бе оказал твърде бавен, лежеше в калта с две стрели, стърчащи от гърдите му. Те бяха пронизали ризницата, сякаш не бе по-дебела от лист хартия. Изплашен от миризмата на кръв, конят на бунтовника се изправи на задните си крака и побягна от селото, вдигайки след себе си облак прах.
Роран се пресегна и се вкопчи в една от носещите греди на стената на къщата, за да задържи Снежноплам неподвижен, докато отчаяно се опитваше да измисли как да действа. Войниците го бяха заклещили с целия му отряд; не можеха да излязат на открито, без да бъдат надупчени от толкова много стрели, че да заприличат на таралежи.
Група от воините му се приближи до него иззад къща, която прикриващата го сграда заслоняваше от противника.
— Какво да правим, Стронгхамър? — попитаха го те.
Не изглеждаха притеснени от факта, че не е изпълнил дадените му заповеди. Нещо повече, гледаха го с по-голямо доверие.
Като мислеше трескаво, Роран се огледа наоколо. Очите му случайно се спряха на лък и колчан, увиснали на седлото на един от хората му. Той се усмихна. Само няколко от воините му бяха стрелци, но всички носеха лъкове и стрели, за да могат да ловуват и да изхранват отряда, когато са сами в пустошта, без подкрепата на останалата част от Варден.
Младият мъж посочи към къщата, на която се бе облегнал, и отговори:
— Извадете лъкове и се качете на покрива. Искам колкото се може повече хора горе, но ако цените живота си, не се показвайте, докато не ви кажа. Когато дам знак, започнете да стреляте и не спирайте, докато не ви свършат стрелите или всички противници не са мъртви. Ясно?
— Да, сър!
— Тогава тръгвайте. Останалите да намерят други сгради, откъдето могат да стрелят по войниците. Харалд, предай това на всички други и намери десетте най-добри копиеносци и десетте най-добри мечоносци, а после ги доведи тук възможно най-бързо.
— Слушам, сър!
Воините се втурнаха да изпълнят нарежданията му. Онези, които стояха най-близо до него, откачиха лъковете и колчаните си от седлата, а после, стъпвайки на гърбовете на конете си, се покатериха на сламения покрив на къщата. Четири минути по-късно повечето хора на Роран бяха по местата си на покривите на седем различни къщи — по около осем човека на покрив — и Харалд се бе върнал с мечоносците и копиеносците.
На събралите се около него воини Роран каза:
— Добре, слушайте. Когато дам заповед, мъжете горе ще започнат да стрелят. Веднага щом първият залп стрели порази врага, ние ще атакуваме и ще се опитаме да спасим капитан Едрик. Ако не успеем, ще се задоволим с това да накараме червените туники да опитат студената стомана на остриетата ни. Стрелците трябва да предизвикат достатъчно объркване, за да се приближим до войниците, преди да са успели да използват арбалетите си. Ясно ли е?
— Да, сър!
— Тогава стреляйте! — извика той.
Мъжете по покривите се изправиха, викайки с цяло гърло, и като един пуснаха стрелите си срещу враговете под тях. Роякът стрели изсвири във въздуха като ято кръвожадни ястреби, пикиращи към плячката си.
Миг по-късно, когато противникът започна да надава агонизиращи викове, Роран каза:
— А сега напред! — и пришпори Снежноплам.
Заедно с воините зад гърба си, той препусна в галоп край стената на къщата и направи толкова рязък завой, че едва не падна. Разчитайки на бързината си и на уменията на стрелците, Роран профуча край вражеските войници, които объркано се щураха, докато не стигна до мястото на катастрофалната атака на Едрик. Там земята бе хлъзгава от кръв и труповете на множество добри мъже и чудесни коне лежаха безредно между къщите. Оцелелите хора на капитана се сражаваха в близък бой с императорските войници. За изненада на Роран Едрик още беше жив и се биеше редом с петима от хората си.