— Стойте с мен! — извика младият мъж на спътниците си, когато се хвърлиха в битката.
Хвърляйки къч, Снежноплам запрати двама войници на земята със счупени ръце и ребра. Доволен от жребеца си, Роран замлати около себе си с чука, като ръмжеше, обзет от свирепата радост на битката, докато поваляше войник след войник, никой от които не можеше да удържи яростта на атаката му.
— При мен! — извика той, когато достигна Едрик и другите оцелели. — При мен!
Пред него стрелите не спираха да валят върху вражеските войници, принуждавайки ги да се прикриват с щитове, докато същевременно се опитваха да отблъснат мечовете и копията на Варден.
Когато заедно с хората си обкръжи другарите им, останали без коне, Роран извика:
— Отстъпете! Назад! Към къщите!
Стъпка по стъпка те всички се оттеглиха, докато не се озоваха извън обсега на противниковите мечове, след което се обърнаха и побягнаха към най-близката къща. Войниците улучиха и убиха трима от Варден по пътя, но останалите стигнаха невредими до сградата.
Едрик се свлече до едната стена, едва поемайки си дъх. Когато отново успя да заговори, той посочи воините на Роран и каза:
— Намесата ти бе съвсем навременна и добре дошла, Стронгхамър, но защо си тук, а не пристигаш в галоп от тила на врага, както очаквах?
Младият мъж обясни какво е направил и посочи към стрелците по покривите.
Капитанът се намръщи, докато слушаше, но не го порица за неподчинението. Вместо това просто каза:
— Накарай онези мъже незабавно да слязат. Те успяха да развалят дисциплината на противника. Сега трябва да разчитаме на мечовете си, за да се разправим с него.
— Твърде малко сме вече, за да се изправим срещу тях в директна битка! — възрази Роран. — Превъзхождат ни три пъти повече.
— Значи ще трябва да компенсираме с доблест липсата на численост! — изрева Едрик. — Казаха ми, че си смел, Стронгхамър, но слуховете очевидно грешат и ти си страхлив като заек. Сега изпълнявай заповедите и не смей да ми противоречиш отново! — Капитанът посочи един от воините на Роран. — Ти, дай ми коня си! — След като мъжът слезе, Едрик се метна на седлото и каза: — Половината от вас, които са на коне, да ме последват; аз ще помогна на Санд. Другите останете с Роран.
После капитанът пришпори жребеца си и заедно с онези, които избраха да го последват, препусна в галоп, търсейки прикритието на къщите, за да заобиколи войниците, струпани в центъра на селото.
Роран трепереше от ярост, гледайки ги как се отдалечават. Никога досега не бе позволявал някой да оспори смелостта му, без да му отвърне с думи или удар. Докато траеше битката обаче, щеше да е неуместно да се изправи срещу Едрик. „Много добре — помисли си той. — Ще докажа на капитана смелостта си, която той смята, че ми липсва. Но нищо повече няма да получи от мен. Няма да пратя стрелците да се бият лице в лице с войниците, когато са в по-голяма безопасност и вършат по-добра работа там, където са“.
Роран се обърна и огледа мъжете, които му беше оставил Едрик. Сред онези, които бяха спасили, с радост видя Карн, който беше издран и окървавен, но като цяло невредим. Те си кимнаха един на друг, а после Роран се обърна към групата:
— Чухте какво каза капитанът. Аз не съм съгласен. Ако изпълним заповедта му, всички ще свършим на купчина на площада преди залез-слънце. Все още можем да спечелим тази битка, но не и като маршируваме към смъртта си. Липсата си на численост трябва да компенсираме с хитрост. Знаете как се присъединих към Варден. Знаете, че съм се борил и побеждавал императорските войници, при това точно в такова село! Кълна ви се, че мога да го постигна. Но не и сам. Ще ме последвате ли? Мислете внимателно. Аз ще поема отговорността за неизпълнението на заповедите на Едрик, но той и Насуада все пак може да решат да накажат всички участници.
— Значи ще бъдат глупаци — изръмжа Карн. — Нима предпочитат да умрем тук? Не, не мисля така. Можеш да разчиташ на мен, Роран.
Докато магьосникът говореше, младият мъж забеляза, че другите воини изпъват рамене и стискат челюсти, а очите им започват да горят с нова решителност, и разбра, че са решили да заложат на него, дори и само защото не искаха да се разделят с единствения магьосник в отряда. Мнозина бойци от Варден дължаха живота си на някой член на Ду Врангр Гата и воините, които Роран бе срещал досега, по-скоро биха се пронизали в крака, отколкото да влязат в битка без заклинател наблизо.