— Да — каза Харалд. — Можеш да разчиташ и на нас, Стронгхамър.
— Тогава ме последвайте! — отвърна Роран.
Той се наведе и дръпвайки Карн за ръката, му помогна да се метне зад гърба му на Снежноплам, а после с останалата част от групата заобиколи селото до мястото, където стрелците по покривите продължаваха да стрелят по противника. Докато конниците се придвижваха от къща на къща, край тях свистяха вражески стрели, бръмчащи като огромни, разярени насекоми, и една дори се заби до половината в щита на Харалд.
Когато стигнаха сигурно прикритие, Роран накара хората, които все още бяха по седлата, да дадат лъковете и стрелите си на пешаците, които прати да се качат на къщите и да се присъединят към останалите стрелци. Докато те изпълняваха заповедта му, той повика Карн, който бе скочил от Снежноплам в мига, в който спряха да се движат, и каза:
— Трябва ми магия. Можеш ли да заслониш мен и още десетина от стрелците?
Магьосникът се поколеба.
— За колко време?
— Минута? Час? Кой знае?
— Да заслоня толкова много хора от повече от шепа стрели, много скоро ще изчерпи силите ми… Но ако не държиш да ги спирам на място, мога да ги отклонявам от вас, което…
— Това е идеално.
— Кого точно искаш да защитя?
Роран посочи мъжете, които бе избрал да дойдат с него, и Карн попита всеки за името му. После, превил рамене, заклинателят започна да си мърмори на древния език с пребледняло и изопнато лице. Опита се да направи магията си три пъти, но и трите пъти се провали.
— Съжалявам — каза той и издиша на пресекулки. — Не мога да се концентрирам.
— Не се извинявай, мътните те взели — изръмжа Роран. — Просто я направи! — Той скочи от Снежноплам, хвана главата на Карн, притискайки слепоочията му, и се втренчи в него. — Гледай ме! Гледай ме в очите! Точно така. Продължавай да ме гледаш… Добре. Сега постави магията върху нас.
Изражението на магьосника се проясни, раменете му се отпуснаха и после той направи заклинанието със сигурен глас. Когато каза и последната дума, залитна леко, но бързо се съвзе.
— Готово — каза.
Роран го потупа по рамото и отново се метна на седлото. Погледът му обгърна десетината конници и той заяви:
— Пазете страните и гърба ми, но иначе стойте зад мен, докато още мога да въртя чука си.
— Слушаме, сър!
— Запомнете, че сега стрелите не могат да ви наранят. Карн, остани тук. Не се движи много, пази силата си. Ако почувстваш, че повече не можеш да поддържаш магията, сигнализирай ни, преди да я спреш. Съгласен?
Заклинателят седна на предното стъпало на къщата и кимна.
— Съгласен.
Роран стисна здраво чука си и пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Стегнете се! — рече на хората си и цъкна подканящо с език на Снежноплам.
След това, последван от своите конници, излезе по средата на калната улица, изправяйки се пак срещу войниците. Около петстотин души от подчинените на Галбаторикс бяха останали в центъра на селото, повечето от които бяха коленичили или приклекнали зад щитовете си, докато се мъчеха да презаредят арбалетите си. От време на време отделен войник се изправяше и пускаше стрела по някой от мъжете по покривите, преди отново да се свие зад щита си, когато облак стрели профучеше над мястото, където е бил допреди миг. По покритата с трупове поляна гъсталаци от стрели стърчаха от земята като тръстики, покълнали в напоената с кръв почва. На неколкостотин крачки разстояние, от другата страна на противниците, Роран видя кълбо от вкопчени в битка тела и предположи, че там Санд, Едрик и каквото бе останало от воините им се сражаваха с войниците на Галбаторикс. Ако младата жена и момчето още бяха на поляната, той не ги забеляза.
Една стрела полетя към него. Когато се намираше на по-малко от метър от гърдите му, внезапно промени посоката си и профуча встрани от Роран и хората му. Той потръпна, но стрелата вече я нямаше. Гърлото му се сви, а сърцето му се разтуптя още по-силно.
Младият мъж се огледа и забеляза счупена каруца, подпряна на една от къщите вляво. Посочи я и каза:
— Издърпайте я тук и я обърнете на една страна. Блокирайте колкото се може по-голяма част от улицата. — После извика на стрелците: — Не позволявайте на онези войници да се промъкнат и да ни ударят отстрани! Когато ни нападнат, избийте колкото можете повече. И всеки, на когото му свършат стрелите, трябва веднага да дойде при нас.
— Слушаме, сър!
— Само внимавайте да не простреляте случайно някой от нас или, кълна се, духът ми ще ви преследва до свършека на света.
— Слушаме, сър!
Още стрели се понесоха към Роран и другите конници на улицата, но всяка от тях отскачаше от защитата на Карн и завиваше към някоя стена, земята или небето.