Той гледаше как мъжете довлякоха каруцата на улицата. Когато почти бяха приключили, вирна брадичка, пое дълбоко дъх и изрева, надвивайки данданията наоколо:
— Ей, вие, страхливи псета! Виждате ли как само единадесет от нас препречват пътя ви? Минете през нас и получавате свободата си. Пробвайте се, ако ви стиска. Какво? Колебаете ли се? Къде е мъжеството ви, уродливи ларви, гнусни убийци със свински мутри? Бащите ви са били лигавещи си малоумници, които е трябвало да бъдат удавени при раждането им! Да, а майките ви са били долнопробни повлекани, които са спели с ургали!
Роран се усмихна доволно, когато неколцина от войниците нададоха гневен вой и започнаха на свой ред да го обиждат. Обаче един от тях, изглежда, изгуби желание да се бие, защото скочи на крака и побягна на север, като се прикриваше зад щита си и тичаше на зигзаг, в отчаян опит да избегне стрелите. Ала въпреки усилията му Варден го простреляха, преди да е изминал повече от сто крачки.
— Ха! — възкликна Роран. — Всички сте страхливци, гнусни речни плъхове такива! Ако това ще ви окуражи, знайте: името ми е Роран Стронгхамър, а Ерагон Сенкоубиеца е мой братовчед! Убийте ме и жалкият ви крал ще ви възнагради с херцогство или дори повече. Но ще трябва да ме убиете с меч; арбалетите ви са безполезни срещу мен. Хайде, охлюви, ларви такива, прегладнели кърлежи! Елате и ме надвийте, ако можете!
В нестроен хор от бойни възгласи трийсетина войника захвърлиха арбалетите си, извадиха мечове и с високо вдигнати щитове се затичаха към Роран и хората му.
Иззад дясното му рамо Харалд каза:
— Сър, те са повече от нас.
— Аха — отвърна той, без да отмества поглед от приближаващите войници. Четирима от тях залитнаха и се свлякоха на земята, пронизани от безброй стрели.
— Ако всички ни нападнат едновременно, няма да имаме шанс.
— Да, но те няма да го направят. Виж, объркани са и дезорганизирани. Командирът им сигурно е загинал. Докато поддържаме ред в редиците си, не могат да ни надвият.
— Но, Стронгхамър, не можем да убием сами толкова много!
Роран обърна поглед към Харалд.
— Разбира се, че можем! Ние се бием, за да защитим семействата си и да си върнем домовете и земите. Те се бият, защото Галбаторикс ги е принудил. Нямат смелостта за тази битка. Така че мислете за семействата си, мислете за домовете си и не забравяйте, че именно тях защитаваме. Мъж, който се сражава за нещо по-велико от себе си, може да убие с лекота и стотина врагове!
Докато говореше, Роран видя в ума си Катрина, облечена в синята си сватбена рокля, усети аромата на кожата й и чу приглушения й глас от среднощните им разговори.
Катрина.
И тогава войниците стигнаха до тях. За известно време той не чуваше нищо друго, освен дрънченето на мечове, отскачащи от щита му, и звънтенето на чука му, когато поразяваше шлемовете на враговете, или писъците на войниците, докато се свличаха под ударите му. Те се хвърляха срещу него с отчаяна сила, ала не можеха да се мерят с яростта му или тази на хората му. Когато уби и последния от нападателите, Роран избухна в смях. Каква радост беше да смаже онези, които заплашваха жена му и нероденото му дете!
Със задоволство видя, че никой от воините му не е сериозно ранен. Забеляза също, че по време на мелето неколцина от стрелците бяха слезли от покривите, за да се сражават на кон редом с него. Роран се усмихна на новодошлите.
— Добре дошли в битката!
— Топъл прием наистина! — възкликна един от тях.
Младият мъж посочи с окървавения си чук към дясната страна на улицата и каза:
— Ти, ти и ти, натрупайте телата там! Нека между тях и каруцата да остане тесен отвор, така че само по двама-трима войници да могат да минават едновременно.
— Слушаме, сър! — отвърнаха воините и скочиха от конете си.
Една стрела изсвистя към Роран. Той не й обърна внимание и се съсредоточи върху основната част от вражеския отряд, където група от може би стотина души се подготвяше за втора атака.
— Побързайте! — извика на мъжете, местещи труповете. — Почти ни достигат. Харалд, иди да помагаш!
Роран облиза нервно устни, като гледаше как хората му се мъчат, докато войниците напредваха. За негово облекчение четиримата Варден извлякоха и последното тяло на определеното място и яхнаха конете си миг преди първата вълна да ги атакува.
Къщите от двете страни на улицата, както и преобърнатата каруца, и противната барикада от човешки останки забавиха и стесниха потока от врагове дотолкова, че когато достигнаха Роран, тъпчеха почти на място. Войниците се бяха скупчили така близко един до друг, че не можеха да избягнат стрелите, които валяха върху тях от покривите.