По някое време Роран промуши с копието си един войник и когато върхът се заби в бронята на мъжа, дръжката се разцепи по дължина. Това, че още е жив, изглежда, изненада противника му, защото той се поколеба, преди да нанесе ответен удар с меча си. Неволното му забавяне позволи на Роран да приклекне под свистящото стоманено острие, да сграбчи друго копие от земята и да убие врага си с него. За удивление и отвращение на младия бунтовник, второто оръжие изтрая по-малко от минута, преди на свой ред да се строши в ръката му. Той запрати разцепените останки по войниците, вдигна щита на един труп и измъкна чука си. Поне това оръжие никога не го беше предавало.
Изтощението се оказа най-големият враг на Роран, докато последните неприятели се приближаваха предпазливо и всеки чакаше реда си да премери сили с него. Чувстваше крайниците си натежали, пред очите му се мержелееше и сякаш постоянно не му достигаше въздух, ала въпреки това по някакъв начин винаги успяваше да събере нужната енергия, за да надвие следващия си противник. Рефлексите му обаче се забавяха и получи множество драскотини и натъртвания, които по-рано щеше да избегне с лекота.
Когато между войниците срещу него се появиха пролуки, през които се виждаше празно пространство, той разбра, че изпитанието му е почти приключило. Не предложи милост на последните дванадесет мъже, нито пък те я поискаха, въпреки че не можеха да се надяват да си проправят път през него и бунтовниците зад гърба му. Не се опитаха и да избягат. Вместо това го нападнаха с ръмжене и ругатни, водени единствено от желанието да убият човека, който бе изтребил толкова много техни другари, преди самите те да потънат в забвение.
Роран донякъде се възхити на смелостта им.
От гърдите на четирима от тях щръкнаха стрели и те се строполиха. Копие, хвърлено някъде иззад гърба на Роран, уцели петия под ключицата и той също падна върху купчината трупове. Още две копия отнеха живота на жертвите си, преди оцелелите войници да стигнат до Роран. Водачът им замахна към него с алебарда. Въпреки че младият мъж усещаше върха на стрелата от арбалет да стърже в костта му, той вдигна лявата си ръка и посрещна оръжието с щита си. После, като изрева от болка и гняв, и от огромното си желание тази битка най-накрая да приключи, завъртя чука си и уби войника с удар в главата. Без да спира, скочи напред, прехвърляйки тежестта на здравия си крак, и удари два пъти в гърдите втория войник, преди онзи да успее да се защити, като счупи ребрата му. Третият отблъсна две от атаките му, но Роран направи измамно движение и успя да елиминира и него. Последните двама го нападнаха от две страни, опитвайки се да го засегнат в глезените, докато се катереха по купчината трупове. Понеже силите му бяха на изчерпване, младият бунтовник се сражава дълго и изморително с тях, като и двамата му нанесоха рани, преди най-накрая да разцепи шлема на единия и да счупи врата на другия с добре премерен удар. След това Роран се олюля и падна.
Усети, че го вдигат, и отвори очи, за да види, че Харалд поднася мях с вино към устните му.
— Пий. Ще се почувстваш по-добре.
Роран с хриптене отпи няколко глътки, докато се мъчеше да си поеме въздух. Стопленото от слънцето вино опари разранената му уста. Усети нова сила в краката си и каза:
— Всичко е наред, можеш да ме пуснеш.
Подпря се на чука си и огледа бойното поле. За пръв път оцени колко висока бе станала купчината трупове — заедно с другарите си бе на поне шест метра над земята, почти на едно ниво с покривите на къщите от двете им страни. Роран видя, че повечето императорски войници са загинали от стрели, но въпреки това знаеше, че и той е убил мнозина.
— Колко… колко са? — попита той Харалд.
Оцапаният с кръв воин поклати глава.
— Спрях да ги броя след тридесет и втория. Навярно друг ще може да ти каже. Онова, което направи, Стронгхамър… Никога не съм виждал подобен подвиг, не и от нормален човек. Драконката Сапфира е направила добър избор; мъжете от твоя род са велики бойци. Никой смъртен не може да се мери с теб. Колкото и да си убил тук днес, аз…
— Сто деветдесет и трима! — извика Карн, който се катереше към тях.
— Сигурен ли си? — попита невярващо Роран.
Магьосникът кимна утвърдително, когато стигна при тях.
— Аха! Гледах и не спрях да броя. Сто деветдесет и трима — деветдесет и четирима, ако броим мъжа, когото прониза в корема, преди стрелците да го довършат.
Бройката вцепени младия бунтовник. Той не подозираше, че са толкова много. Засмя се дрезгаво.