— Жалко, че няма повече. Още седем и щях да закръгля цифрата.
Другите мъже също се засмяха.
Слабото лице на Карн се смръщи от тревога и той посегна към стрелата в рамото на Роран.
— Дай да се погрижа за раните ти.
— Не! — каза Роран, като отблъсна ръката му. — Може да има други, по-сериозно ранени от мен. Погрижи се първо за тях.
— Няколко от тези порязвания ще се окажат фатални, ако не спра кръвотечението. Ще отнеме само…
— Добре съм — изръмжа той. — Остави ме на мира.
— Роран, я се погледни!
Той го направи и веднага извърна поглед.
— Тогава побързай.
Роран се загледа в безличното небе без никаква мисъл в главата, докато Карн изваждаше стрелата от рамото му и мърмореше различни магии. На всяко място, където заклинанията оказваха въздействие, Роран усещаше как кожата почва да го сърби и щипе, а после блажено прекратяване на болката. Когато магьосникът приключи, все още го болеше цялото тяло, но вече не толкова силно, а и умът му бе бистър като преди.
Лечението остави Карн разтреперан, с пепеляво лице. Той седна, облегнал глава на коленете си, и седя така, докато треперенето премина.
— Сега ще ида… — заклинателят замълча, за да си поеме дъх, — … ще ида да помогна на другите ранени.
После се изправи и заслиза от могилата, олюлявайки се като пиян.
Роран го проследи с тревожен поглед. После се сети за останалата част от отряда им. Погледна към далечния край на селото и видя единствено трупове. Някои носеха червените униформи на империята, други — кафявите вълнени дрехи на Варден.
— Ами Едрик и Санд? — попита той Харалд.
— Съжалявам, Стронгхамър, но не видях нищо отвъд обсега на меча ми.
Роран извика на неколцината мъже, които все още стояха по покривите:
— Какво стана с Едрик и Санд?
— Не знаем, Стронгхамър! — отвърнаха те.
Той се надигна с помощта на чука си и бавно заслиза по несигурния склон от тела, а после заедно с Харалд и трима други воини от двете му страни прекоси поляната в центъра на селото, като убиваха всеки вражески войник, когото откриваха все още жив. Когато стигнаха в края на поляната, където броят на избитите Варден надвишаваше този на неприятелите, Харалд удари с меч щита си и извика:
— Има ли някой жив?
След малко откъм къщите долетя глас:
— Кои сте вие?
— Харалд и Роран Стронгхамър заедно с други от Варден. Ако служите на Империята, предайте се, защото всичките ви другари са мъртви и не можете да ни победите.
Някъде между къщите прозвуча шум на падащ метал, а после поотделно и по двойки воините на Варден се появиха от скривалищата си и закуцукаха към поляната. Мнозина от тях помагаха на ранените си другари. Изглеждаха замаяни и някои бяха покрити с толкова много кръв, че Роран в началото ги обърка с пленени противници. Преброи двадесет и четирима мъже. Сред последната група беше и Едрик, който помагаше на мъж, изгубил дясната си ръка по време на боя.
Роран даде знак и двама от хората му побързаха да облекчат капитана от товара му. Едрик изправи рамене. Той отиде бавно при Стронгхамър и го погледна право в очите с неразгадаемо изражение. Никой от двамата не помръдна и Роран си даде сметка, че на поляната цари пълна тишина.
Капитанът заговори пръв:
— Колко от хората ти оцеляха?
— Повечето. Не всички, но повечето.
Едрик кимна.
— А Карн?
— Жив е… Какво стана със Санд?
— Един войник го простреля с арбалет по време на атаката. Умря преди няколко минути. — Капитанът погледна зад рамото на Роран към купчината трупове. — Ти не изпълни заповедта ми, Стронгхамър.
— Така е.
Едрик протегна ръка към него.
— Недейте, капитане! — възкликна Харалд и пристъпи напред. — Ако не беше той, никой от нас нямаше да е жив сега. И трябваше да видите какво направи! Уби почти двеста войника съвсем сам!
Молбата на Харалд не направи никакво впечатление на Едрик, който не помръдна ръка. Роран също остана неподвижен.
Харалд се обърна към него:
— Стронгхамър, знаеш, че мъжете са твои. Само кажи и ние ще…
Роран го изгледа ядно, за да го накара да млъкне.
— Не бъди глупак.
Едрик промълви през стиснати устни:
— Поне не си изгубил здравия си разум. Харалд, дръж си езика зад зъбите, ако не искаш да водиш товарните животни по целия път назад.
Роран вдигна чука си и го връчи на капитана. После разкопча колана си, на който висяха мечът и кинжалът му, и също го даде на Едрик.
— Нямам други оръжия — каза накрая.
Капитанът кимна с мрачно изражение и преметна колана през рамо.
— Роран Стронгхамър, официално ти отнемам командването. Имам ли думата ти, че няма да се опиташ да избягаш?