Не след дълго чу трополене на крака, когато някой притича през лагера към свилата криле червена платнена какавида на Насуада. Тя не обърна голямо внимание на звука — пратениците постоянно тичаха напред-назад.
Точно когато се унасяше, чу да притичва друг воин, а след малко и още двама. Без да отваря очи, драконката подаде връхчето на езика си от устата си и вкуси въздуха. Не усети необичайни миризми. Реши, че тревогата едва ли заслужава вниманието й, и се унесе в сънища за гмуркане в хладко, зелено езеро и риболов.
Събудиха я гневни крясъци.
Тя не се размърда, докато слушаше как голямо количество кръглоухи двукраки спореха помежду си. Бяха твърде далече, за да различи думите им, ала тонът на гласовете им й подсказа, че са достатъчно ядосани, за да са готови да убиват. Понякога сред Варден избухваха препирни, както при всяко голямо стадо, но никога преди не бе чувала толкова много двукраки да спорят така дълго и яростно.
В основата на черепа й се появи глухо туптене, докато крясъците им се усилваха. Тя прокара нокти по камъка под нея и с остро скърцане около тях се появиха тънки ивици ситен кварц.
„Ще преброя до тридесет и три — помисли си Сапфира — и ако не спрат дотогава, по-добре да се надяват, че каквото и да ги е разтревожило, не си струва да нарушат заради него покоя на една дъщеря на вятъра!“
Обаче когато стигна до двадесет и седем, двукраките замлъкнаха.
„Най-сетне!“
Намествайки се по-удобно, Сапфира се приготви да се върне към нужната й дрямка.
Иззвънтя метал, зашумоляха дрехи, обути в кожа крака затопуркаха глухо по земята и ясно различимата миризма на тъмнокожата жена-воин Насуада се понесе към Сапфира.
„Сега пък какво?“ — зачуди се тя и за момент обмисли дали да не изреве, за да се разбягат всички ужасени и да я оставят на мира.
Отвори едното си око и видя водачката на Варден и шестимата й стражи да се приближават към нея. В долната част на каменната плоча Насуада нареди на стражите си да останат там при Бльодгарм и другите елфи — които тренираха на малка полянка — и се качи сама.
— Привет, Сапфира — каза тъмнокожата жена.
Беше облечена в червена рокля и цветът изглеждаше неестествено ярък на фона на зелените листа на ябълковите дървета зад нея. Отблясъци от люспите на Сапфира изпъстряха лицето й.
Драконката примигна веднъж. Не изпитваше нужда да отвръща с думи.
След като се огледа, Насуада пристъпи по-близо до главата й и прошепна:
— Трябва да говоря с теб насаме. Ти можеш да влезеш в ума ми, но аз не мога да достигна твоя. Би ли разбрала от мислите ми това, което имам нужда да ти кажа?
Сапфира проникна с ума си в напрегнатото и твърде изморено съзнание на жената, остави раздразнението си от това, че й пречат да спи, да залее водачката на Варден, а после каза:
— Ако реша да го направя, мога, но никога не бих го сторила без твое позволение.
— Естествено — отвърна Насуада. — Разбирам.
В началото драконката не видя нищо, освен разфокусирани образи и емоции: бесилка с празен клуп, кръв по земята, ръмжащи лица, ужас, умора и под повърхността — мрачна решителност.
— Прости ми — каза Насуада. — Сутринта беше изморителна. Ако мислите ми блуждаят твърде много, моля те, изтърпи ме.
Сапфира примигна отново.
— Какво е разбунило толкова Варден? Група мъже ме събудиха от съня ми с гневния си грак, а преди това чух необичайно много пратеници да тичат из лагера.
Насуада стисна устни и извърна лице от драконката, като скръсти ръце и обгърна с шепи заздравяващите си предмишници. Окраската на ума й стана черна като среднощен облак, пълна с намеци за смърт и насилие. След необичайно дълга пауза тя отговори:
— Един от Варден, мъж на име Отмунд, се е промъкнал в лагера на ургалите миналата нощ и е убил трима от тях, докато са спели край огъня си. Те не са успели да го заловят тогава, но тази сутрин той се е хвалил пред цялата армия с подвига си.
— Защо го е направил? — попита Сапфира. — Да не би ургали да са избили семейството му?
Насуада поклати отрицателно глава.
— Почти ми се иска да бяха, защото тогава ургалите не биха се разгневили толкова. Отмъщението е нещо, което разбират. Не, това е странната част — Отмунд ги мрази само защото са ургали. Никога не са му сторили нищо лошо, нито на роднините му и все пак ги ненавижда с всяка частица от тялото си. Или поне такова усещане добих след разговора си с него.