— Как ще се оправиш с това?
Насуада отново погледна Сапфира и в очите й се четеше огромна тъга.
— Той ще бъде обесен за престъплението си. Когато приех ургалите във Варден, обявих, че всеки, който нападне някой от тях, ще бъде наказан така, сякаш е нападнал друг човек. Не мога да отстъпя от думата си сега.
— Съжаляваш ли за обещанието си?
— Не. Хората трябваше да знаят, че няма да търпя подобни деяния. Иначе щяха да се обърнат срещу ургалите в същия ден, в който сключихме договора си с Нар Гарцвог. Сега обаче трябва да им покажа, че наистина съм била сериозна. Ако не го направя, ще има още повече убийства, а после ургалите ще поемат нещата в свои ръце и двете ни раси отново ще се хванат за гушите. Редно е Отмунд да умре за убийството на ургалите и за престъпването на заповедта ми, но Варден изобщо няма да харесат това. Пожертвах собствената си плът, за да спечеля верността им, но сега те ще ме намразят за обесването му… Ще ме намразят за това, че слагам знак на равенство между живота на ургалите и този на хората.
Насуада отпусна ръце и придърпа надолу ръкавите си.
— И не мога да кажа, че това ми харесва повече, отколкото на тях. Въпреки опитите ми да се държа с ургалите открито, честно и като с равни, както щеше да постъпи баща ми, не мога да забравя как те го убиха. Не мога да забравя гледката на всички онези ургали, които колеха Варден по време на битката за Фардън Дур. Не мога да не си спомням множеството истории, които съм чувала като дете, за ургали, спускащи се от планините, за да избиват невинни хора в леглата им. Те винаги са били чудовищата, от които сме се бояли, а сега аз съм обвързала съдбата ни с тяхната. Не мога да не си спомням всичко това, Сапфира, и осъзнах, че се чудя дали съм взела правилното решение.
— Не можеш да не си човек — каза Сапфира, в опит да я успокои. — И все пак не е нужно да се съобразяваш сляпо с онова, в което вярват другите около теб. Можеш да надраснеш ограниченията на своята раса, ако имаш волята. Ако събитията от миналото ни учат на нещо, то е, че именно кралете, кралиците и другите водачи, които са обединили различните раси, са допринесли най-много за благото на Алагезия. Трябва да се пазим от кавгите и гнева, а не от близостта с онези, които са били наши врагове. Помни недоверието си към ургалите, защото те са го заслужили, но помни също, че някога джуджетата и драконите са се обичали не повече, отколкото хората и ургалите. Някога драконите са се борили и с елфите и са щели да ги изтребят до крак, ако са можели. Някога тези неща са се случвали, но вече не, защото личности като теб са имали смелостта да изоставят миналата омраза и да изковат връзки на приятелство там, където такива не е имало досега.
Насуада притисна чело в челюстта на Сапфира и каза:
— Много си мъдра.
Развеселена, драконката вдигна глава от лапите си и докосна с муцуна младата жена по челото.
— Говоря истината, както я виждам, нищо повече. Ако това е мъдрост, тогава можеш да се възползваш от нея. Но аз мисля, че ти притежаваш мъдростта, от която се нуждаеш. Екзекуцията на Отмунд може и да не зарадва Варден, но ще е нужно много повече, за да прекърши предаността им към теб. Освен това съм сигурна, че можеш да измислиш начин да ги умилостивиш.
— Да — каза Насуада и избърса с пръсти ъгълчетата на очите си. — Ще се наложи, струва ми се. — После тя се усмихна и цялото й лице се промени. — Но не заради Отмунд дойдох при теб. Ерагон току-що се свърза с мен и ме помоли да ти предам да отидеш при него във Фардън Дур. Джуджетата…
Сапфира изпъна шия и изрева към небето, избълвайки огнен стълб към облаците. Водачката на Варден залитна назад, докато всички други наоколо замръзнаха на място и зяпнаха дракона. Сапфира се изправи на крака, разтърси се от главата до опашката, забравила умората си, и разпери криле в подготовка за полет.
Стражите на Насуада понечиха да тръгнат към нея, но тя им махна с ръка да спрат. Струйка дим я обгърна и тя прикри носа си с ръкава си и се разкашля.
— Ентусиазмът ти е възхитителен, Сапфира, но…
— Ранен ли е? — попита драконката.
Когато Насуада се поколеба, я изпълни тревога.
— Жив и здрав е — отвърна накрая младата жена. — Обаче е имало… инцидент… вчера.
— Какъв инцидент?
— Бил е нападнат заедно със стражите си.
Сапфира остана неподвижна, докато Насуада й разказваше всичко, което Ерагон бе обяснил по време на разговора им. След това драконката оголи зъби.