— Дургримст Аз Свелдн рак Ануин трябва да са благодарни, че не съм била с Ерагон; аз нямаше да ги оставя да избягат толкова лесно, след опита да го убият.
Водачката на Варден отвърна с лека усмивка:
— Точно поради тази причина вероятно е по-добре, че беше тук, а не там.
— Вероятно — призна Сапфира, а после издиша облак горещ дим и размаха опашка. — Не съм изненадана обаче. Винаги така става — когато двамата с Ерагон се разделим, някой го напада. Вече не смея да го изгубя от поглед за повече от няколко часа.
— Той е напълно способен да се отбранява.
— Така е, но на враговете ни също не им липсва умение. — Нетърпелива, драконката се размърда и разпери криле още по-широко. — Насуада, нямам търпение да потеглям. Има ли нещо друго, което трябва да зная?
— Не — отвърна водачката на Варден. — Лети бързо и уверено, Сапфира, но не се бави, щом пристигнеш във Фардън Дур. Щом напуснеш лагера ни, ще разполагаме с не повече от няколко дни, преди Империята да осъзнае, че не съм ви пратила с Ерагон на кратко разузнаване. Галбаторикс може да реши да ни нападне, докато ви няма, а може и да не реши, но всеки час, в който отсъствате, само ще увеличава тази вероятност. Също така много ми се иска да сте с нас, когато атакуваме Фейнстер. Можем да завземем града и без вас, но ще ни струва много повече жертви. Накратко, съдбата на Варден отново зависи от твоята бързина.
— Ще бъдем бързи като буреносен вятър — увери я Сапфира.
След това Насуада се сбогува с нея и слезе от каменната плоча, а Бльодгарм и останалите елфи дотичаха до драконката, за да завържат на гърба й неудобната кожена кръпка, на която седеше Ерагон, и да напълнят дисагите с храна и снаряжение, които обикновено носеше, когато летеше със своя Ездач. Тя нямаше да се нуждае от тях — дори нямаше да може да ги стигне, — но за да се поддържа измамата, трябваше да ги носи. Когато приключиха, Бльодгарм сложи ръка пред гърдите си в елфическия жест за проява на уважение и каза на древния език:
— Лек път, Сапфира Ярколюспеста. И нека двамата с Ерагон се върнете невредими.
— Довиждане, Бльодгарм.
Тя изчака, докато елфът със синьо-черна вълча козина създаде призрачния двойник на Ездача й и той излезе от палатката на Ерагон, за да се качи на гърба й. Не усети нищо, когато нематериалното привидение стъпи от левия й преден крак върху рамото й. Щом Бльодгарм й кимна, че то е на мястото си, Сапфира вдигна криле, докато те почти се допряха над главата й, а после скочи напред от ръба на каменната плоча.
Докато падаше към сивите палатки под нея, тя спусна криле надолу и се оттласна далече от чупещата кости земя. Обърна се в посоката на Фардън Дур и започна да се издига към слоя рядък и студен въздух високо горе, където се надяваше да открие стабилен вятър, който да й помогне при пътуването.
Сапфира направи кръг над гористия речен бряг, където Варден бяха избрали да спрат за през нощта, и потрепери от свирепа радост. Вече не трябваше да чака, докато Ерагон се излагаше на риск без нея! Не й се налагаше да прекарва цялата нощ в полети над едни и същи участъци земя! И вече онези, които желаеха да наранят другаря на ума и сърцето й, нямаше да могат да избягнат гнева й! Разтваряйки челюсти, тя изрева радостно и уверено към света, приканвайки всички богове да предизвикат нея — дъщерята на Йормунгр и Вервада, два от най-великите дракони на своята епоха.
Когато се намираше на повече от миля над Варден и силният югозападен вятър я притисна, Сапфира се изравни с въздушния поток и му позволи да я изтласка напред, като се понесе над окъпаната от слънцето земя.
Изпращайки мислите си пред себе си, тя каза:
— Идвам, малки мой!
Четири барабанни удара
Целият напрегнат, Ерагон се наведе напред, когато белокосата джуджешка жена Хадфала, вожд на Дургримст Ебардак, стана от масата, където се бяха събрали вождовете, и каза няколко думи на родния си език.
Хундфаст преведе шепнешком на ухото му:
— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал.
Ерагон издиша сдържания въздух. Един. За да стане владетел на джуджетата, един вожд трябваше да спечели мнозинството от гласовете на другите. Според джуджешкия закон, ако никой не постигнеше това, вождът с най-малко гласове отпадаше от надпреварата и събранието се отлагаше с един или максимум три дни, преди гласуването да се поднови. Процедурата щеше да продължи, колкото е нужно, докато някой вожд не постигнеше нужното мнозинство, и тогава всички щяха да му се закълнат във вярност в качеството му на новия им монарх. Предвид колко притиснати откъм време бяха Варден, Ерагон трескаво се молеше гласуването да не изисква повече от един кръг, а ако това все пак се случеше, джуджетата да не настояват да почиват повече от няколко часа. Ако и това станеше, се боеше, че ще строши от нерви каменната маса в средата на залата.