Това, че Хадфала — първият вожд, който гласуваше — бе дала гласа си за Орик, беше добър знак. Младият Ездач знаеше, че тя подкрепяше Ганел от Дургримст Куан, преди опита за покушение срещу него. Ако нейната лоялност се бе променила, бе възможно и другият член на кохортата на Ганел — гримстборит Ундин — да гласува за Орик.
После Галдхием от Дургримст Фелдуност стана от мястото си, въпреки че бе толкова нисък, та седнал бе по-висок, отколкото прав.
— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Надо да стане нашият нов крал — обяви той.
Орик изви глава, погледна към Ерагон и му каза едва доловимо:
— Е, това се очакваше.
Ездача кимна и погледна към Надо. Кръглоликото джудже поглаждаше крайчеца на брадата си и изглеждаше доволно от себе си.
После Мандрат от Дургримст Ледвону каза:
— От името на своя клан гласувам за гримстборит Орик.
Орик му кимна за благодарност, а Мандрат кимна в отговор и брадата му се разлюля.
Когато джуджето седна, Ерагон и всички останали насочиха поглед към Ганел и в залата настъпи такава тишина, че младежът не чуваше дори дишането на джуджетата. Като вожд на религиозния клан Куан и главен жрец на Гунтера — върховният джуджешки бог, — Ганел имаше огромно влияние сред своята раса; когото избереше той, короната най-вероятно щеше да иде при него.
— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Надо да стане нашият нов крал — каза той.
Вълна от тихи възклицания премина сред джуджетата, седящи край стената, а задоволството върху лицето на Надо стана още по-явно. Ерагон стисна сплетените си пръсти и мислено изруга.
— Не губи надежда, момко — промърмори Орик. — Все още може да успеем. Случвало се е и преди гримстборитът на Куан да изгуби гласа си.
— Колко често? — попита Ездача.
— Достатъчно често.
— Кога се е случило за последно?
Орик отмести поглед.
— Преди осемстотин двадесет и четири години, когато кралица…
Той млъкна, защото Ундин от Дургримст Рагни Хефтин обяви:
— От името на своя клан, аз гласувам за гримстборит Надо.
Орик скръсти ръце. Ерагон виждаше лицето му само отстрани, но беше очевидно, че се е намръщил.
Ездача прехапа отвътре бузата си и загледа мозайката на пода, броейки дадените до момента гласове, както и онези, които оставаха, в опит да прецени дали Орик все още може да спечели изборите. Дори и в най-добрия случай, щеше да е рисковано. Ерагон стисна още по-силно пръсти и ноктите му се забиха в ръцете му.
Тордрис от Дургримст Награ се изправи и преметна през рамо дългата си дебела плитка.
— От името на своя клан гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал — обяви той.
— Това прави трима на трима — прошепна тихо Ездача.
Орик кимна.
Беше ред на Надо да говори. Вождът на Дургримст Кнурлкаратн приглади брадата си с длан, усмихна се на събралите се и в очите му блеснаха хищни пламъчета.
— От името на своя клан аз гласувам за себе си да стана нашият нов крал. Ако ме изберете, обещавам да избавя страната ни от чужденците, които я мърсят, и да посветя златото и воините ни в защита на собствения ни народ, а не на елфи, хора и ургали. Кълна се в името на честта на рода си.
— Четири на три — отбеляза Ерагон.
— Аха — отвърна Орик. — Предполагам, че щеше да е твърде много да очакваме Надо да гласува за друг, освен за себе си.
Фреовин от Дургримст Гедтрал остави ножа и парчето дърво, надигна се наполовина от стола си и без да отмества поглед от масата, каза с шептящ баритон:
— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Надо да стане нашият нов крал.
После седна обратно и продължи да дялка гарвана си, без да обръща внимание на удивлението, което обхвана присъстващите в залата.
Изражението на Надо се промени от доволно в самодоволно.
— Барзул — изръмжа Орик и лицето му потъмня още повече. Столът му изскърца, когато той стисна облегалките за ръце, а сухожилията му изпъкнаха от напрежението. — Този лъжлив предател. Беше обещал да гласува за мен!
Стомахът на Ерагон се сви.
— Защо те предаде?
— Той посещава храма на Синдри два пъти дневно. Трябваше да се досетя, че няма да се изправи срещу желанията на Ганел. Ба! Ганел си е играл с мен през цялото време. Аз…