В този момент вниманието на всички се насочи към него. Орик прикри гнева си, изправи се и огледа поотделно всеки от вождовете, а след това на своя език обяви:
— От името на своя клан аз гласувам за себе си да стана нашият нов крал. Ако ме изберете, обещавам да донеса на народа ни злато и слава, а също и свободата да живеем над земята без страх, че Галбаторикс ще унищожи домовете ни. Кълна се в честта на рода си.
— Пет на четири — каза Ездача, когато приятелят му седна на мястото си. — И не в наша полза.
Орик изсумтя:
— Мога да броя, Ерагон.
Младежът подпря лакти на коленете си, а очите му сновяха от едно джудже на друго. Измъчваше го желанието да действа. Нямаше представа как, но с толкова много, заложено на карта, имаше чувството, че трябва да намери начин да осигури на Орик титлата, а с нея — и това джуджетата да продължат да помагат на Варден в борбата им срещу Империята. Но колкото и да се мъчеше, не можеше да измисли нищо друго, освен да стои и да чака.
Следващото джудже, което стана, бе Хавард от Дургримст Фангур. Със замислено изражение, забил брадичка в гърдите си, той издаде устни напред и почука по масата с двата пръста, останали на дясната му ръка. Ерагон се премести още по-напред на стола си с разтуптяно сърце. „Ще спази ли уговорката си с Орик?“
Хавард почука още веднъж по масата, а после удари с длан по каменния плот. Вдигна брадичка и заяви:
— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал.
Ездача изпита огромно удовлетворение, когато видя как очите на Надо се разшириха, а после джуджето стисна зъби и един мускул заигра на бузата му.
— Ха! — промърмори Орик. — Това му разчорли брадата.
Единствените двама вождове, които още не бяха гласували, бяха Храйдамар и Йорюн. Набитият мускулест гримстборит на Урзад изглеждаше разколебан от ситуацията, докато Йорюн, водачката на Дургримст Вреншргн, Вълците на войната, проследяваше белега върху лявата си буза с върха на острия си нокът и се усмихваше като доволна котка.
Ерагон затаи дъх, докато чакаше да чуе какво имат да казват. „Ако Йорюн гласува за себе си — помисли той, — а Храйдамар все още й е верен, тогава ще се пристъпи към втория кръг на изборите. Обаче за нея няма причина да го прави, освен ако не иска да забави гласуването, а доколкото знам, тя няма да извлече никаква полза от подобно забавяне. Не може все още да таи надежда, че ще стане кралица. Името й ще отпадне от съревнованието преди началото на втория кръг и се съмнявам да е толкова глупава, че да профука силата, която има сега, само за да може да се хвали на децата си, че някога е била претендентка за трона. Но ако Храйдамар се раздели с нея, тогава гласовете ще останат поравно и ще трябва да продължим с втори кръг, независимо от… Ааа! Само ако можех да видя бъдещето! Ами ако Орик изгуби? Трябва ли тогава да поема контрола над събранието? Мога да запечатам залата, така че никой да не може да влезе или излезе, и после… Но не, това би било…“
Йорюн прекъсна размислите на Ерагон с кимване към Храйдамар, а после насочи обрамчените си с дълги мигли очи към Ездача, което го накара да се почувства като вол за продан, който тя оглежда. Брънките на ризницата на Храйдамар издрънчаха, когато той се изправи и обяви:
— От името на своя клан гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал.
Гърлото на Ерагон се сви.
Устните на Йорюн се извиха в усмивка и тя се надигна грациозно от стола си, след което заговори с ниския си дрезгав глас:
— Изглежда, от мен зависи да реша изхода от днешното събрание. Слушах много внимателно аргументите ти, Надо, а също и твоите, Орик. Макар и двамата да казахте неща, с които съм съгласна в много отношения, най-важният въпрос, който трябва да решим, е дали да се включим в кампанията на Варден срещу Империята. Ако това беше просто война между враждуващи кланове, нямаше да има значение коя страна ще спечели и аз определено не бих искала ние да жертваме воините си заради чужда кауза. Случаят обаче е друг. Съвсем, съвсем различен. Ако Галбаторикс излезе победител в тази война, дори планините Беор няма да ни опазят от гнева му. Ако желаем кралството ни да оцелее, Империята трябва да падне. Нещо повече, имам чувството, че да се крием в пещери и тунели, докато други решават съдбата на Алагезия, не подобава на древна и могъща раса като нашата. Когато хрониките на тази епоха бъдат написани, дали ще кажат, че сме се били редом с човеци и елфи като героите от легендите, или че сме стояли свити в пещерите си като изплашени селяни, докато битката се е водела току пред вратите ни? Аз зная своя отговор. — Йорюн отметна коса и каза: — От името на своя клан аз гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал.