Най-възрастният от петимата съдии, които стояха до стената, пристъпи напред и удари излъскания си жезъл в каменния под. После обяви:
— Да живее крал Орик, четиридесет и трети владетел на Тронхайм, Фардън Дур и всички кнурлан над и под планините Беор!
— Да живее крал Орик! — изреваха вождовете, ставайки на крака със силно шумолене на дрехи и броня.
Замаян, Ерагон стори същото, осъзнавайки, че сега до него стои кралска особа. Хвърли поглед на Надо, но лицето на джуджето представляваше маска с мъртви очи.
Белобрадият съдия удари отново с жезъла по пода.
— Нека писарите запишат незабавно решението на вождовете и новината да достигне до всички в кралството. Хералди! Съобщете на магьосниците чрез техните кристални топки какво се случи тук днес, а после намерете пазителите на планината и им кажете: „Четири барабанни удара. Бийте барабаните четири пъти и завъртете палките както никога през живота си, защото имаме нов крал. Бийте ги с такава сила, че Фардън Дур да проехти от новината“. Възлагам ви да им кажете това. Вървете!
След като хералдите се оттеглиха, Орик се изправи и огледа джуджетата около себе си. Изглеждаше замаян, сякаш не бе очаквал наистина да спечели.
— Благодаря ви за тази огромна отговорност — каза той, после замълча за момент и продължи: — Единствената ми мисъл сега е за доброто на моя народ и аз ще преследвам тази цел безотказно до деня, в който се върна обратно в камъка.
После вождовете на клановете дойдоха един по един, коленичиха пред Орик и му се заклеха във вярност като предани поданици. Когато дойде редът на Надо, той не разкри нищо от чувствата си, а само изрецитира безстрастно клетвата. Всяка дума падаше от устата му като парче олово. Когато приключи, сред останалите вождове се усети силно облекчение.
Като привършиха с клетвите, Орик обяви, че коронацията му ще се състои на следващата сутрин, а после заедно със свитата си се оттегли в съседната стая. Там се спогледаха с Ерагон и никой не издаде звук, докато на лицето на джуджето не разцъфна широка усмивка и то не избухна в смях, а бузите му почервеняха. Ездача се разсмя с него, сграбчи го за ръката и го прегърна. Стражите и съветниците на Орик се събраха около тях, тупайки новия крал по рамото, докато го поздравяваха сърдечно.
Ездача го пусна изказа:
— Не мислех, че Йорюн ще избере нас.
— Да. Радвам се, че го направи, но това доста усложнява нещата. — Орик се намръщи. — Предполагам, че ще трябва да я възнаградя за подкрепата най-малкото с място в съвета.
— Може би така ще е най-добре! — каза Ерагон, мъчейки се да надвика врявата. — Ако Вреншргн са достойни за името си, ще имаме огромна нужда от тях, преди да достигнем портите на Уру’баен.
Доведеният му брат понечи да отговори, но тогава през пода и тавана отекна продължителен, нисък и колосално силен звук, от който костите на Ерагон затрептяха.
— Чуйте! — извика Орик и вдигна ръка.
Групата се умълча.
Могъщият звук проехтя четири пъти, разтърсвайки стаята, сякаш някой гигант удряше по стената на Тронхайм. След това Орик каза:
— Никога не съм си мислел, че ще чуя барабаните на Дерва да възвестяват моето възкачване на трона.
— Колко големи са тези барабани? — попита Ездача, удивен.
— Около петнадесет метра в диаметър, ако си спомням правилно.
На Ерагон му мина през ума, че макар да са най-дребната раса, джуджетата са построили най-огромните неща в Алагезия, което беше странно. „Може би с подобни внушителни постижения не се чувстват толкова малки“ — помисли си той. Понечи да сподели тази теория с Орик, но в последния момент реши, че това може да го обиди, и си замълча.
Съветниците на новия крал се струпаха около него и започнаха да говорят на джуджешки, като често се прекъсваха един друг, вдигайки невъобразима врява, и Ездача, който възнамеряваше да зададе друг въпрос на Орик, се озова в ъгъла. Опита се да изчака търпеливо пролука в разговора, но след няколко минути стана ясно, че джуджетата не възнамеряват да спрат да обсипват новия си крал с въпроси и съвети, или поне младежът предполагаше, че за това си говорят.
Затова Ерагон каза:
— Орик Кьонунгр. — Беше вложил енергия в древната дума за крал, така че да привлече вниманието на всички наоколо. Стаята потъна в тишина, а доведеният му брат го погледна и повдигна вежда. — Ваше Величество, ще ми позволите ли да се оттегля? Има определени… неща, които искам да свърша, ако вече не е късно.