От безплътната фигура заструяха тънки като игли лъчи водниста светлина и сред тях се появи образът на огромно мъжко създание с рошава коса. Богът, ако това наистина беше бог, не носеше нищо, освен намачкана набедрена превръзка. Лицето му бе тъмно и с груби черти и в него сякаш се съдържаха равни дози жестокост и доброта, като че ли можеше да стигне всяка от тези крайности без предупреждение.
Когато забеляза тези подробности, Ездача осъзна, че долавя и присъствието на странно и всеобхватно съзнание в залата — ум, чиито мисли не можеха да бъдат прочетени, чиито дълбини не можеха да бъдат достигнати. Интелект, който проблясваше, ръмжеше и се вихреше в неочаквани посоки като лятна буря. Ерагон бързо заслони ума си от него. Кожата му настръхна и го полазиха студени тръпки. Не знаеше какво бе изпитал, но страхът го сграбчи и той погледна Сапфира за упование. Тя се взираше във фигурата, а сините й котешки очи блестяха с необичайно напрежение.
Като един джуджетата паднаха на колене.
Тогава богът заговори и гласът му ехтеше като громолене на едри речни камъни и вой на вятър над голи планински върхове, и като вълните, разбиващи се в каменист бряг. Говореше на джуджешки и въпреки че младият Ездач не разбираше думите, той се сви пред могъществото в речта на бога. Три пъти създанието зададе въпрос на Орик и три пъти новият крал отговори с глас, който бледнееше при сравнението. Очевидно удовлетворено от отговорите на джуджето, привидението протегна блестящи ръце и постави показалците си от двете страни на голата глава на Орик.
Въздухът между пръстите на бога се развълнува като вода и на челото на джуджето се материализира украсеният със скъпоценни камъни златен шлем, който Хротгар бе носил. Богът се плесна по корема, изкикоти се гръмко, а после се стопи в нищото. Розовите листенца продължиха да падат безпрепятствено.
— Ун крот Гунтера! — обяви Ганел.
Силният и рязък звук на тромпетите зазвуча отново. Орик се изправи и се качи на подиума. Обърна се към събралите се, а после седна на твърдия черен трон.
— Нал, гримстнзборит Орик! — извикаха джуджетата и заудряха щитове с брадви и копия, и затропаха с крака по пода. — Нал, гримстнзборит Орик! Нал, гримстнзборит Орик!
— Да живее крал Орик! — извика и Ерагон.
Сапфира изви врат нагоре и изрева в знак на приветствие, а после избълва огнена струя над главите на джуджетата, която изпепели ивица розови листенца. Очите на Ездача се навлажниха, когато горещината го обля.
После Ганел коленичи пред Орик и говори още известно време на джуджешки. Когато приключи, новият крал го докосна по челото, а после първожрецът се върна на мястото си край стената. Надо се приближи до трона и повтори голяма част от думите на предното джудже, а след него дойдоха Мандрат, Хадфала и всички други вождове с изключение на гримстборит Вермунд, който бе изключен от коронацията.
— Сигурно се заклеват във вярност на Орик — каза Ерагон на драконката.
— Не го ли направиха вече?
— Да, но не и публично. — Той проследи с поглед как Тордрис отиде до трона, а после попита: — Сапфира, какво смяташ, че видяхме току-що? Възможно ли е това наистина да е бил Гунтера, или беше илюзия? Умът му изглеждаше достатъчно реален и не зная как може да се фалшифицира това, но…
— Може и да е било илюзия — отвърна тя. — Джуджешките богове никога не са им помагали на бойното поле, нито пък в нещо друго, за което да съм чувала. Нито пък вярвам, че един истински бог ще се отзове като дресирано куче на призивите на Ганел. Аз не бих го направила, а не би ли трябвало един бог да е по-велик от дракон?… Но пък в Алагезия има множество необясними неща. Възможно е да сме видели сянка на отминала епоха, бледа останка от нещо древно, която продължава да обитава земята, копнеейки да се върне на власт. Кой може да каже със сигурност?
След като и последният вожд се представи на Орик, водачите на гилдиите на свой ред излязоха да му се поклонят, а след това кралят повика с жест Ерагон. С бавна и отмерена крачка Ездача премина между редиците джуджешки воини, докато не достигна основата на трона, където коленичи и като член на Дургримст Ингетум призна Орик за свой крал и се закле да му служи и да го защитава. После, в качеството си на посланик на Насуада, Ерагон поздрави краля от името на своята повелителка и на Варден и му обеща приятелството на бунтовниците.
Когато Ездача се оттегли, към Орик се устремиха и други — безкрайна редица от джуджета, нетърпеливи да демонстрират верността си към своя нов владетел.