После той се обърна и към Ерагон:
— И двамата отново демонстрирахте приятелството си към моя народ. Радвам се, че с действията си ти оправдаваш отново и отново решението на доведения ми баща да те осинови в Дургримст Ингетум.
Когато множеството ритуали, следващи коронацията, приключиха, а Ерагон бе помогнал на Сапфира да махне вълната от зъбите си — хлъзгава, лигава и миризлива задача, от която му остана силното усещане, че му трябва баня, — двамата отидоха на пиршеството, устроено в чест на Орик. Празненството бе шумно и бурно и продължи през по-голямата част от нощта. Гостите бяха забавлявани от жонгльори и акробати, както и от трупа актьори, които изпълниха пиеса на име Аз Сартосвренхт рак Балмунг, Гримстнзборит рак Квисафур, което, както Хундфаст обясни на Ерагон, означаваше „Сага за крал Балмунг от Квисагур“.
Когато празненството поутихна и повечето джуджета бяха изпразнили по доста чашки, Ерагон се наведе към Орик, който седеше начело на каменната маса, и каза:
— Ваше Величество.
Орик махна с ръка.
— Няма да търпя през цялото време да ме наричаш Ваше Величество. Освен ако ситуацията не го изисква, използвай името ми, както винаги си правел. Това е заповед.
Той посегна към чашата си, но я пропусна и едва не я събори на пода. Засмя се гръмко.
Ерагон се усмихна и каза:
— Орик, трябва да те питам нещо. Онзи, който те коронова, наистина ли беше Гунтера?
Брадичката на Орик се отпусна към гърдите му и той се заигра със столчето на чашата си със сериозно изражение.
— Беше възможно най-близкото въплъщение на Гунтера, което изобщо имаме шанса да видим на тази земя. Това отговаря ли на въпроса ти?
— Ами… мисля, че да. Винаги ли отговаря, когато го призовете? Отказвал ли е някога да коронова някой от владетелите ви?
Доведеният му брат свъси вежди.
— Чувал ли си за кралете еретици?
Ерагон поклати отрицателно глава.
— Това са кнурлан, които не са получили благословията на Гунтера на коронацията си, но въпреки това са настояли да заемат трона. — Устата на Орик се сви. — Управлението им без изключение е било трагично.
Около гърдите на младежа сякаш се стегна метален обръч.
— Значи въпреки че събранието те избра за свой водач, ако Гунтера не се бе появил, сега нямаше да си крал.
— Или това, или щях да съм владетел на нация във война сама със себе си. — Орик сви рамене. — Не бях особено притеснен от тази възможност. Сега, когато Варден нахлуват в Империята, само луд би рискувал да разедини народа ни само за да ми откаже трона, и макар че Гунтера е много неща, той определено не е луд.
— Но не знаеше със сигурност — каза Ерагон.
Доведеният му брат поклати глава.
— Не и докато не постави короната на челото ми.
Мъдри думи
— Извинявай — каза Ерагон, когато, без да иска, бутна легена.
Насуада се намръщи, а лицето й се свиваше и издължаваше с вълничките, пробягващи по водната повърхност.
— За какво? — попита тя. — По-скоро мисля, че е време за поздравления. Ти постигна всичко, за което те бях пратила, а и повече.
— Не, аз… — Ездача млъкна, когато осъзна, че тя не вижда вълничките във водата. Магията бе направена така, че огледалото на Насуада да й показва ясно него и Сапфира, а не нещата, които те виждаха. — Бутнах с ръка легена, това е всичко.
— О! В такъв случай нека официално те поздравя, Ерагон. Като се погрижи Орик да стане крал…
— Даже и като това стана, защото бях нападнат?
Тя се усмихна.
— Да, даже и в този случай. Ти запази съюза ни с джуджетата и това може да се окаже решаващият елемент между победата и поражението. Сега въпросът е колко време ще мине, докато армията им може да се присъедини към нашата?
— Орик вече нареди на воините си да се подготвят за отпътуване — отвърна Ерагон. — Вероятно на клановете ще им отнеме няколко дни да съберат войските си, но щом го направят, ще потеглят незабавно.
— Това е добра новина. Помощта им ни е нужна възможно най-скоро. Което ме подсеща, кога можем да очакваме завръщането ви? След три дни? Четири?
Сапфира раздвижи криле и Ездача усети горещия й дъх във врата си. Той погледна към нея, а после, подбирайки много внимателно думите си, отговори:
— Зависи. Спомняш ли си какво обсъждахме, преди да тръгна за Фардън Дур?