— Не, не мога — призна тя.
Ерагон продължи:
— Дори и при най-добрите обстоятелства, ще ни отнеме седмица да пристигнем във Фейнстер, при това ако не стоим повече от минута в Елесмера.
На лицето на Насуада се изписа пълно изтощение.
— Трябва ли да летите до самата Елесмера? Не е ли достатъчно да се свържете с магия с учителите си, когато преодолеете бариерите по границата на Ду Велденварден? Времето, което ще спестите така, може да се окаже жизненоважно.
— Не зная. Ще опитаме.
Водачката на Варден затвори за миг очи. После каза с дрезгав глас:
— Може и да успея да забавя пристигането ни във Фейнстер с четири дни. Иди до Елесмера или недей, оставям това решение на теб. Ако го направиш, остани колкото е нужно. Прав си — ако не намериш начин да надвиеш Галбаторикс, нямаме надежда за победа. При все това не забравяй огромния риск, който поемаме, жертвите, които ще дадат Варден, за да ти спечелят това време, и още колко от нас ще измрат при обсадата на Фейнстер без теб.
Младежът кимна сериозно.
— Няма да забравя.
— Определено се надявам. А сега вървете! Не се бавете повече! Летете! Летете! Лети по-бързо от ловуващ ястреб, Сапфира, и не позволявай на нищо да те забави. — Насуада докосна устните си с пръсти, а после ги долепи до невидимата повърхност на огледалото, където виждаше образите на Ерагон и дракона. — Пожелавам ви късмет. Ако се срещнем отново, се боя, че ще бъде на бойното поле.
А после тя изчезна и Ездача освободи потока на магията. Водата в легена се избистри.
Позорният стълб
Роран стоеше с изпънат гръб и гледаше край Насуада с очи, вперени в една гънка на стената на алената шатра.
Усещаше, че водачката на Варден го оглежда, но отказваше да срещне погледа й. По време на дългата мрачна тишина, която ги обгръщаше, той обмисляше рояк от страховити възможности и усещаше в слепоочията ужасна болка. Искаше му се да може да избяга от задушната палатка и да вдиша хладния въздух навън.
Накрая Насуада каза:
— Какво да те правя, Роран?
Той се изпъна още повече.
— Каквото пожелаете, милейди.
— Възхитителен отговор, Стронгхамър, но по никакъв начин не разрешава проблема ни. — Тя отпи вино от чашата си. — На два пъти не си се подчинил на заповед на капитан Едрик, но ако не го беше сторил, нито той, нито ти, нито останалите от отряда щяхте да оцелеете, за да разберем какво се е случило. Успехът ти обаче не намалява вината ти. Според собствените ти думи ти умишлено не си изпълнил заповедите и аз трябва да те накажа, дори и само за да запазя дисциплината сред Варден.
— Да, милейди.
Насуада се намръщи.
— Дявол да те вземе, Стронгхамър. Ако ти беше който и да е друг, а не братовчед на Ерагон, и ако рискът ти не бе постигнал такъв успех, щях да те обеся за това!
Роран преглътна, когато си представи как примката се стяга около врата му.
Тя започна да чука по страничната облегалка на стола със средния пръст на дясната си ръка и чукаше все по-бързо, докато накрая спря и попита:
— Искаш ли да продължиш да се биеш за Варден, Роран?
— Да, милейди — отвърна той без колебание.
— Какво си готов да понесеш, за да останеш в армията ми?
Роран не си позволи да размишлява над въпроса й.
— Каквото се налага, милейди.
Напрежението, изписано на лицето на Насуада, намаля и тя кимна, доволна.
— Надявах се да кажеш това. Традицията и установеният прецедент ми дават само три избора. Първият: мога да те обеся, но няма да го направя… поради много причини. Вторият: мога да наредя да получиш тридесет удара с камшик и да те изхвърля от редиците на Варден. Третият: мога да наредя да ти ударят петдесет удара с камшик и да останеш под мое командване.
„Петдесет удара не е много повече от тридесет“ — помисли си Роран, в опит да повдигне духа си. Облиза устни.
— Публично ли ще ме нашибат?
Веждите на Насуада се повдигнаха незабележимо.
— Гордостта ти няма нищо общо с това, Стронгхамър. Наказанието трябва да е жестоко, за да не се изкушат други да последват примера ти, и трябва да е публично, за да имат Варден полза от него. Ако си дори наполовина толкова умен, колкото изглеждаш, ти си знаел още преди да се опълчиш на Едрик, че решението ти ще има последици и тези последици най-вероятно няма да са приятни. Изборът ти сега е прост: ще останеш ли с Варден, или ще изоставиш приятели и семейство, за да тръгнеш по собствен път?
Роран вирна брадичка, ядосан, че тя поставя думата му под съмнение.