— Благодаря — измърмори Роран.
Зад него Анджела се засмя.
— О, изобщо не го мисли. Или по-скоро мисли го, но не го смятай за особено важно. Освен това ми е забавно, че съм лекувала рани и на твоя гръб, и на Ерагоновия. Е, аз ще си ходя. И се пазете от порове!
Когато билкарката излезе, Роран отново затвори очи. Гладките пръсти на Катрина погалиха челото му.
— Бил си много смел — каза тя.
— Такъв ли съм бил?
— Да. Йормундур и всички други, с които говорих, ми казаха, че така и не си извикал и не си молил да спрат боя.
— Добре.
Искаше да знае колко са сериозни раните му, но се колебаеше да я кара да му описва пораженията на гърба му.
Катрина обаче явно долови желанието му, защото каза:
— Анджела смята, че с малко късмет няма да ти останат кой знае какви белези. Така или иначе, когато се излекуваш напълно, Ерагон или някой друг магьосник може да ги махне от гърба ти и ще бъде така, все едно изобщо не са те шибали с камшик.
— Аха.
— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита тя. — Запарила съм чай от равнец.
— Да.
Когато жена му стана, Роран чу, че някой друг влиза в палатката. Отвори едно око и с изненада видя, че Насуада е застанала до пилона в предната част на помещението.
— Милейди — каза Катрина с остър като бръснач глас.
Въпреки болките в гърба, младият мъж се надигна наполовина и с помощта на жена си успя да седне. Облегнат на Катрина, той понечи да стане, но водачката на Варден вдигна ръка.
— Моля те, недей. Не искам да ти причинявам повече болка, отколкото вече ти причиних.
— Защо сте дошла, лейди Насуада? — попита Катрина. — Съпругът ми има нужда от почивка, а не да приказва, когато не му се налага.
Роран постави ръка на лявото рамо на жена си.
— Мога да говоря, ако е нужно.
Насуада влезе по-навътре в палатката, повдигна полите на зелената си рокля и седна на малкия сандък с вещи, които Катрина бе взела от Карвахол. След като оправи гънките на дрехата си, тя каза:
— Имам друга мисия за теб, Роран — малък набег, подобен на онези, в които вече си участвал.
— Кога ще потегля? — попита той, озадачен, че тя си е направила труда да му съобщи лично за подобна дребна задача.
— Утре.
Очите на Катрина се разшириха.
— Луда ли сте? — възкликна тя.
— Катрина… — промърмори Роран, в опит да я успокои, но тя отблъсна ръката му и каза:
— Последната мисия, на която го изпратихте, едва не го уби, а току-що накарахте да го нашибат почти до смърт! Не можете да му наредите да влезе в битка толкова скоро; няма да издържи и минута срещу войниците на Галбаторикс!
— Мога и трябва — отвърна Насуада с толкова властен тон, че младата жена преглътна думите си и зачака да чуе обяснението й, макар Роран да усещаше, че гневът й не е намалял. Водачката на Варден го изгледа напрегнато и продължи: — Роран, както може и да си чул, съюзът ни с ургалите е пред разпадане. Един от нашите хора уби трима от тях, докато ти беше под командването на капитан Едрик, който, може би ще се радваш да научиш, вече не е капитан. Както и да е, накарах да обесят отрепката, но оттогава връзките ни с овните на Гарцвог станаха изключително обтегнати.
— Какво общо има това с мъжа ми? — попита настойчиво Катрина.
Насуада стисна устни, а после каза:
— Трябва да убедя Варден да приемат присъствието на ургалите без повече кръвопролития, а най-добрият начин за това е да им покажа, че двете ни раси могат да преследват заедно и в мир общата цел. Затова групата, с която ще пътуваш, ще съдържа равен брой хора и ургали.
— Но това все пак не… — започна да казва Катрина.
— И ще поставя всички тях под твоето командване, Стронгхамър.
— Моето!? — ахна Роран, удивен. — Защо?
— Защото ще направиш всичко необходимо, за да защитиш приятелите и семейството си — каза Насуада с крива усмивка. — В това отношение си като мен, макар и моето семейство да е по-голямо от твоето, понеже считам всички Варден за мои роднини. Също така, тъй като си братовчед на Ерагон, не мога да си позволя риска отново да не се подчиниш някому, защото тогава няма да имам друг избор, освен да те екзекутирам или прогоня от армията си. А нито едно от двете не искам да правя.
Затова те правя командир, така че да нямаш друг висшестоящ освен мен. Ако не изпълниш моя заповед, моли се тя да е била да убиеш Галбаторикс, защото никаква друга причина няма да те спаси от много по-жестоко наказание от днешните камшици. А ти давам този ръководен пост, защото доказа, че си способен да убеждаваш другите да те следват дори при най-ужасните обстоятелства. Имаш по-голям шанс от всеки друг да запазиш контрола върху отряд от ургали и хора. Ако можех, щях да изпратя Ерагон, но тъй като той не е тук, отговорността пада върху теб. Когато Варден чуят, че самият братовчед на Ездача, Роран Стронгхамър — онзи, който сам уби двеста войника — е отишъл на мисия с ургали и тази мисия е приключила успешно, може и да успеем да ги запазим като наши съюзници в тази война. Затова накарах Анджела и Триана да те излекуват повече, отколкото изисква обичаят — не за да намаля наказанието ти, а защото се нуждая от теб и ми трябваш годен да поемеш командването на мисията. Е, какво ще кажеш, Стронгхамър? Мога ли да разчитам на теб?