— Солембум може да не е имал предвид меч — изтъкна Сапфира. — Котколаците обичат гатанките почти колкото драконите. Ако това оръжие изобщо съществува, то може да е парче от свитък с надраскана на него магия или книга, картина, остър камък или някакво друго опасно нещо.
— Каквото и да е, надявам се да го намерим. Кой знае кога ще имаме отново шанса да се върнем в Елесмера?
Сапфира избута едно паднало дърво от пътя си, приклекна, разпери крилете си и напрегна мускули. Ерагон изписка и сграбчи предната част на седлото си, защото тя подскочи с неочаквана сила и се издигна над върховете на дърветата с един-единствен главозамайващ скок.
Драконът закръжи над морето от люлеещи се клони, докато се ориентира къде е северозапад, а после полетя към столицата на елфите с бавни и тежки махове на крилете си.
Трудно решение
Атаката над продоволствения керван протече точно както я бе планирал Роран: три дни след като се отделиха от основната част на Варден, той и неговите конници се спуснаха от ръба на една клисура и нападнаха отстрани влачещата се колона от каруци. В същото време ургалите изскочиха иззад огромните камъни, пръснати по дъното на клисурата, и атакуваха кервана отпред, като по този начин го спряха. Войниците и каруцарите се биха смело, но нападението от засада ги бе сварило сънени и неорганизирани, така че отрядът на Роран скоро ги надви. Никой от хората или ургалите му не загина в битката и само трима бяха ранени — двама бунтовници и един ургал.
Роран уби сам няколко войника, но като цяло остана назад и се съсредоточи върху ръководенето на атаката, както изискваше постът му. Освен това все още го болеше от камшиците и не искаше да се претоварва повече от необходимото от страх да не напука коричките на раните, покрили гърба му.
До момента не бе имал проблем с дисциплината между двадесетте човека и още толкова ургали. Въпреки че двете групи очевидно нито се харесваха, нито си вярваха — нещо, което той споделяше, защото гледаше на ургалите със същото подозрение и ненавист, с които би ги гледал всеки човек, израснал в близост до Гръбнака, — те бяха успели да действат заедно през изминалите три дни, без дори да повишават тон. Това, че и двете групи си сътрудничеха така добре, не се дължеше на неговите умения като командир и той го знаеше. Насуада и Нар Гарцвог бяха подбрали изключително внимателно воините, които трябваше да тръгнат с него — бяха включени само онези, които се славеха с бойни умения и безпогрешна преценка, и най-вече със спокоен и уравновесен характер.
Въпреки това скоро след нападението на кервана, докато хората му бяха заети да събират накуп труповете и каруците, а Роран яздеше напред-назад, за да наглежда работата им, той чу вик на агония, идващ някъде от другия край на кервана. Като предположи, че може би нов отряд войници се е натъкнал на тях, младият мъж извика на Карн и неколцина други бунтовници да го последват и препусна със Снежноплам по посока на вика.
Четирима ургали бяха завързали вражески войник за дънера на една чвореста върба и се забавляваха, като го мушкаха и ръгаха с мечовете си. Роран изруга, скочи от седлото и с един удар на чука си избави човека от мъките му.
Над групата се спусна облак прах, когато Карн и другите четирима воини стигнаха до дървото. Те спряха конете си и застанаха от двете страни на Роран, вдигнали оръжия в готовност. Най-едрият ургал, овен на име Ярбог, пристъпи напред.
— Стронгхамър, защо спираш забавлението ни? Той щеше да танцува още много минути за нас.
Роран отговори със стиснати зъби:
— Докато сте под мое командване, няма да измъчвате пленници без причина. Ясен ли съм? Много от тези войници са били заставени да служат на Галбаторикс против волята си. Сред тях има наши приятели, роднини или съседи и въпреки че сме принудени да се бием с тях, няма да допусна да бъдат третирани с ненужна жестокост. Ако не бяха прищевките на съдбата, всеки един от нас можеше да се намира на тяхното място. Не те са врагът ни, а Галбаторикс, който е и ваш враг.
Гъстите вежди на ургала се свъсиха и почти скриха дълбоко разположените му жълти очи.
— Но все пак ще ги убиеш, нали? Защо да не се позабавляваме първо, като ги гледаме как се гърчат?
Роран се зачуди дали черепът на Ярбог е твърде дебел, за да се счупи с удар с чук. Докато се бореше да удържи гнева си, той каза: