— Защото не е редно! — Посочи към мъртвия войник. — Ами ако той беше някой от вашата раса, който е бил поробен от Сянката Дурза? Щеше ли и тогава да го измъчваш?
— Разбира се — отвърна Ярбог. — Той би искал да го гъделичкаме с мечовете си, за да има възможност да докаже смелостта си, преди да умре. При вас, безрогите хора, не е ли същото, или не понасяте болка?
Роран не знаеше колко сериозна обида е сред ургалите някой да бъде наречен безрог, но беше сигурен, че да се съмняваш в нечия смелост е също толкова обидно сред тях, колкото и сред хората, ако не и повече.
— Всеки от нас може да понесе повече болка, без да извика, отколкото ти, Ярбог — каза той и стисна по-здраво чука и щита си. — Сега, ако не искаш да се сблъскаш с наистина невъобразима агония, дай ми меча си, развържи трупа и го занеси при останалите. След това иди се погрижи за конете. Те са твоя отговорност, докато не се върнем при Варден.
Без да изчака съгласието на ургала, Роран се обърна, сграбчи юздите на Снежноплам и понечи да го яхне.
— Не — изръмжа Ярбог.
Роран замръзна с единия крак в стремето и тихо изруга. Беше се надявал, че ще избегне подобна ситуация по време на пътуването. Той се обърна рязко.
— Не? Отказваш да изпълниш заповедите ми?
Ургалът разтегли устни, за да разкрие късите си зъби, и каза:
— Не. Предизвиквам те за водачеството на това племе, Стронгхамър.
След това Ярбог отметна масивната си глава и изрева толкова силно, че останалите хора и ургали спряха работата си и се затичаха към върбата, докато всичките четиридесет не се струпаха около Ярбог и Роран.
— Да се погрижим ли за това създание вместо теб? — попита със силен глас Карн.
На Роран силно му се прииска да нямаше толкова много свидетели. Той поклати глава.
— Не, ще се разправя с него сам.
Въпреки думите си, Роран бе доволен, че хората му са до него срещу редицата едри, сивокожи ургали. Хората бяха по-дребни от тях, но всички с изключение на него бяха по конете си, което им даваше леко предимство, ако между двете групи се разразеше битка. Случеше ли се това, магията на Карн нямаше да помогне много, защото ургалите имаха собствен заклинател — шаман на име Дажгра — и от видяното досега, той бе много по-могъщ, дори и да нямаше същия опит с нюансите на магията.
Роран каза на Ярбог:
— При Варден не е прието да се дава команден пост само заради победа в единоборство. Ако искаш да се бием, ще се бием, но ти няма да получиш нищо. Ако аз изгубя, Карн ще поеме командването и ще отговаряш пред него, вместо пред мен.
— Ба! — изсумтя ургалът. — Не те предизвиквам за правото да водя твоята собствена раса. Предизвиквам те за правото да водя своята, бойците от племето Болвек! Не си се доказал пред нас, Стронгхамър, така че нямаш право бъдеш вожд. Ако изгубиш, аз ще стана вождът тук и ние няма да повдигаме брадви пред теб, Карн или някое друго създание, твърде слабо, за да спечели уважението ни!
Роран обмисли положението, преди да приеме неизбежното. Дори ако това му струваше живота, трябваше да се опита да запази авторитета си пред ургалите, или Варден щяха да ги изгубят като съюзници. Пое си дъх и отговори:
— Сред моята раса е прието предизвиканият да избере времето и мястото за боя, както и оръжията, които ще използват противниците.
Ярбог се изкикоти гърлено.
— Времето е сега, Стронгхамър. Мястото е тук. А сред моята раса се бием по препаска и без оръжия.
— Това е непочтено, защото аз нямам рога — изтъкна Роран. — Ще се съгласиш ли да използвам чука си като компенсация?
Ярбог помисли за момент, а после каза:
— Можеш да запазиш шлема и щита си, но не и чука. Оръжията не са позволени в съревнованието за вожд.
— Разбирам… Добре, ако не мога да запазя чука, отказвам се и от шлема, и щита си. Какви са правилата на битката и как ще определим победителя?
— Има само едно правило, Стронгхамър: ако избягаш, значи се отказваш от съревнованието и ще бъдеш прогонен от племето си. Печелиш, когато принудиш противника си да се предаде, но тъй като аз никога няма да се предам, ще се бием до смърт.
Роран кимна. „Той може и да възнамерява да се бие до смърт, но аз няма да го убия, ако мога да го избягна“.
— Да започваме — извика той и удари чука си в щита.
По негова заповед хората и ургалите разчистиха пространство в средата на клисурата, а после маркираха квадрат със страна шест метра. Роран и Ярбог се съблякоха и двама ургали намазаха своя другар с меча мас, докато Карн, Лофтен и още един воин направиха същото за Роран.
— Сложете повече на гърба ми — промърмори той. Искаше коричките на раните му да са колкото може по-меки, за да сведе до минимум броя на тези, които щяха да се отворят.