Карн се наведе близо до него.
— Защо отказа щита и шлема?
— Само биха ме забавили. Трябва да съм бърз като изплашен заек, ако искам да не ме размаже.
Докато магьосникът и Лофтен мажеха краката му, той огледа противника си, търсейки уязвимо място, което би му помогнало да надвие ургала.
Ярбог бе висок над метър и осемдесет. Имаше широк гръб, огромен гръден кош и мускулести ръце и крака. Вратът му беше дебел като на бик, както беше и нужно, за да издържи тежестта на главата и извитите рога. От лявата страна на кръста му имаше три успоредни белега, където някакво животно го бе издрало. Тялото му бе покрито с рядка, но твърда черна четина.
„Поне не е Кул — помисли си Роран. Беше уверен в собствената си сила, но въпреки това не вярваше, че само с нейна помощ ще надвие Ярбог. Рядко имаше човек, който можеше да се мери по физическа мощ с един ургалски овен в отлично здраве. Освен това Роран знаеше, че големите черни нокти, зъбите, рогата и дебелата кожа на противника му са големи предимства в битката без оръжия, която им предстоеше. — Ако мога, ще успея“ — реши той, мислейки си за всички подли номера, които би могъл да използва срещу ургала, тъй като двубоят с Ярбог нямаше да бъде като съревнование с Ерагон, Балдор или друг мъж от Карвахол. Беше сигурен, че вместо това ще бъде като свиреп бой между два диви звяра.
Очите му отново и отново се връщаха върху големите рога на противника му. Роран знаеше, че те са най-опасното оръжие на ургала. С тях Ярбог можеше да го изкорми без проблем, а освен това защитаваха страните на главата му от всякакви удари, които Роран би могъл да му нанесе с голи ръце, макар и да ограничаваха периферното му зрение. Тогава му хрумна, че както са най-голямото естествено предимство на противника му, така може да се окажат и най-слабото му място.
Той разкърши рамене и заподскача на пръсти, нетърпелив да започнат съревнованието.
Когато и двамата бяха изцяло покрити с меча мас, секундантите им се оттеглиха и те пристъпиха в маркирания квадрат. Роран леко присви колене, готов да отскочи във всяка посока при най-малкия намек за движение от страна на Ярбог. Каменистата почва беше студена, твърда и грапава под босите му крака.
Лек полъх на вятъра разлюля клоните на близката върба. Един от биволите, впрегнати в каруците, заора с копито в тревата.
Ярбог изрева гърлено и се втурна към Роран, вземайки разстоянието на три огромни скока. Младият мъж изчака, докато противникът му бе почти до него, и отскочи вдясно. Но се оказа, че е подценил бързината на ургала. Ярбог снижи глава и го блъсна с рога в лявото рамо, запращайки го в другия край на квадрата.
Остри камъни се забиха в хълбока му, когато падна. По гърба му пробягаха болезнени тръпки, проследявайки пътя на полузарасналите рани. Той изсумтя и скочи на крака. Усети, че няколко от раните му са се отворили, разкривайки чувствителната плът отдолу на студения въздух. Пръст и камъчета полепнаха по слоя мазнина върху тялото му. Стъпил стабилно на двата си крака, Роран бавно пристъпи към ръмжащия ургал, без да сваля очи от лицето му.
Ярбог отново го атакува и той пак се опита да отскочи встрани от пътя му. Този път маневрата бе успешна и се размина с ургала на няколко сантиметра. Ярбог се извъртя рязко и се затича към него за трети път, но Роран отново му се изплъзна.
Тогава ургалът смени тактиката си. Напредвайки странично като рак, той разпери дългите си ръце с остри нокти, за да сграбчи Роран и да го стисне в смъртоносна прегръдка. Младият мъж потрепери и отстъпи. Каквото и да станеше, не биваше да попада в лапите на Ярбог. С огромната си сила той щеше да го смаже за секунди.
Хората и ургалите, наобиколили квадрата, стояха мълчаливо и гледаха с безизразни лица, докато противниците се дебнеха и биеха сред пръстта.
В продължение на няколко минути Роран и Ярбог си разменяха безуспешно удари. Роран избягваше да се приближава до ургала, доколкото му беше възможно, а вместо това се мъчеше да го изтощи от разстояние, но докато битката се проточваше, а Ярбог не изглеждаше по-изморен, отколкото когато бяха започнали, той си даде сметка, че времето не е на негова страна. Ако искаше да спечели, трябваше да прекрати боя без повече забавяне.
С надеждата да провокира Ярбог да го атакува отново — тъй като стратегията му зависеше точно от това, — Роран се оттегли до далечния край на квадрата и започна да го предизвиква:
— Ха! Дебел си и си бавен като дойна крава! Не можеш ли да ме хванеш, Ярбог? Краката ти от сланина ли са направени? Трябва да си отрежеш рогата от срам, че един човек те разиграва така. Какво ще си помислят самките, когато чуят за това? Ще им кажеш ли, че…