Ревът на Ярбог заглуши думите му. Ургалът се затича към него, леко извъртян, за да го премаже с тежестта си. Роран обаче се отмести настрана и посегна към върха на десния му рог, но го пропусна и падна по средата на квадрата, като одра и двете си колена. Наруга се мислено и бързо се изправи.
Ярбог успя да спре устрема си точно преди инерцията да го запрати извън пределите на квадрата. Обърна се и малките му жълти очи затърсиха Роран.
— Ха! — извика младият мъж. Той се изплези и започна да прави всички обидни жестове, които знаеше. — Не можеш да уцелиш дори дърво, изпречило се на пътя ти!
— Умри, дребно човече! — изръмжа ургалът и се хвърли към него с протегнати ръце.
Два от ноктите му издраха кървави резки по гърдите на Роран, когато той отскочи вляво, но този път младият мъж успя да сграбчи и да увисне на единия от рогата на ургала. Тогава Роран стисна и другия рог и се задържа здраво, преди Ярбог да успее да го отхвърли. Използвайки рогата като дръжки, той завъртя главата на противника си на една страна и като напрегна докрай мускулите си, запрати ургала на земята. В резултат на това движение гърбът му пламна от болка.
Щом гърдите на Ярбог докоснаха земята, Роран притисна с коляно дясното му рамо и го прикова на място. Противникът му изсумтя и се замята, опитвайки се да се изплъзне от хватката му, но младият мъж не го изпусна. Подпря краката си в един камък и изви главата на ургала колкото можеше, дърпайки толкова силно, че ако това беше човек, щеше да му счупи врата. Заради мазнината по дланите му беше много трудно да задържи рогата.
Ярбог се отпусна за момент, а след това се отблъсна с лявата ръка от земята, с което повдигна и Роран, а после задрапа с крака, в усилие да ги свие под тялото си. Младият мъж се намръщи от усилието да притисне колкото може по-силно врата и рамото на противника си. След няколко секунди лявата ръка на ургала не издържа и той отново падна по корем.
И двамата дишаха толкова тежко, все едно са се състезавали в тичане. На местата, където се докосваха, четината на Ярбог бодеше Роран като тел. Прах покриваше телата им. Тънки кървави струйки се стичаха от драскотините по хълбока на Роран и от агонизиращия му гръб.
Щом дишането му се успокои, Ярбог продължи да рита, да се върти и да се мята в пръстта като уловена риба. На Роран му бе нужна цялата сила, за да го удържи, като същевременно трябваше да не обръща внимание на камъчетата, които се врязваха в краката му. Неспособен да се освободи по този начин, ургалът отпусна ръце и крака, а после започна да върти врат отново и отново, в опит да изтощи ръцете на противника си.
Продължиха да лежат на земята и никой от двамата не помръдваше с повече от няколко сантиметра, докато се бореха.
Една муха забръмча над тях и кацна на глезена на Роран.
Биволите мучаха.
След около десет минути лицето на Роран плувна в пот. В дробовете му сякаш не влизаше достатъчно въздух. Ръцете непоносимо го боляха. Раните по гърба му пареха, сякаш всеки миг ще се разкъсат. Драскотините на гърдите му пулсираха.
Той знаеше, че не може да издържи още дълго. „Мътните го взели! — помисли си. — Наистина ли няма да се предаде?“
И точно тогава главата на ургала потрепери, когато един от мускулите на врата му направи спазъм. Ярбог изсумтя и това беше първият звук, който бе издал за повече от минута. После промърмори така, че само Роран да го чуе:
— Убий ме, Стронгхамър. Не мога да те победя.
Роран затегна хватката си върху рогата му и изръмжа също толкова тихо:
— Не. Ако искаш да умреш, намери си някой друг да те убие. Аз се бих с теб по вашите правила, сега ти ще приемеш поражението по моите. Кажи на всички, че се предаваш. Кажи, че си сгрешил да ме предизвикаш. Направи го и ще те пусна: Ако ли не, ще те държа тук, докато не промениш решението си, колкото и време да ми отнеме.
Ярбог направи безуспешен опит да се освободи. Той изпухтя и до устата му се вдигна малко облаче прах. После измърмори:
— Срамът би бил твърде голям, Стронгхамър. Убий ме.
— Аз не принадлежа на твоята раса и няма да спазвам обичаите ви — отвърна Роран. — Ако толкова се безпокоиш за честта си, казвай на всеки, който те пита, че те е победил братовчедът на Ерагон Сенкоубиеца. Това със сигурност не е срамно.
Изминаха няколко минути, ала Ярбог все така не отговаряше, така че Роран придърпа грубо рогата му и изръмжа:
— Е?
Ургалът повиши глас, така че всички наоколо да го чуят:
— Гар! Сварвок да ме погълне, предавам се! Не трябваше да те предизвиквам, Стронгхамър. Ти си достоен за наш вожд, а аз не съм.