Ерагон се наведе напред на седлото, когато Сапфира се изправи вертикално във въздуха, за да забави летежа си. Тя се спусна рязко на тревата и притича няколко крачки, извила криле назад, докато спре.
С непохватни от умората пръсти, Ездача развърза възлите на каишите, които обвиваха краката му, и се опита да слезе по десния преден крак на драконката. Докато се спускаше, коленете му се подвиха и той падна. Вдигна ръце, за да предпази лицето си, и се приземи на четири крака, като одраска пищяла си на един скрит в тревата камък. Изпъшка от болка и започна да се надига. Чувстваше се схванат като старец.
Нечия ръка се появи пред очите му.
Ерагон погледна нагоре и видя Оромис, застанал над него с лека усмивка на лицето, което бе неподвластно на времето. Той каза на древния език:
— Добре дошъл отново в Елесмера, Ерагон-финиарел. Добре дошла и ти, Сапфира Ярколюспеста. Добре дошли и на двамата.
Ерагон пое ръката му и Оромис му помогна да се изправи без видимо усилие. В началото младежът не можа да издаде и звук, защото почти не бе говорил, откакто бяха напуснали Фардън Дур, а и умората замъгляваше ума му. Докосна устните си с показалеца и средния пръст на дясната си ръка и отвърна на древния език:
— Нека добрият късмет властва над живота ти, Оромис-елда.
После изви ръка пред гърдите си — жестът на учтивост и уважение, използван от елфите.
— И нека звездите бдят над теб, Ерагон — каза Оромис.
След това Ездача повтори церемонията с Глаедр. Както винаги досегът на могъщото съзнание на дракона го удиви и изпълни със смирение.
Сапфира не поздрави нито Оромис, нито Глаедр; тя остана неподвижна, шията й бе отпусната, така че носът й докосваше земята, плешките и хълбоците й трепереха сякаш от студ. В ъгълчетата на устата й имаше засъхнала жълтеникава пяна. Грапавият й език висеше между зъбите.
— След като напуснахме Фардън Дур, налетяхме на насрещен вятър и… — понечи да обясни Ерагон, но замълча, когато Глаедр вдигна гигантската си глава и я надвеси над Сапфира. Тя не направи опит да покаже, че го е видяла. Тогава драконът издиша върху нея и от ноздрите му излязоха пламъци. Младежът изпита облекчение, когато усети как в Сапфира се излива енергия, която спря треперенето й и укрепи крайниците й.
Пламъците от ноздрите на златния дракон изчезнаха, сподирени от облаче дим.
— Тази сутрин ловувах — каза той, а гласът му отекна в цялото тяло на Ерагон. — Ще намериш остатъка от плячката ми до дървото с белия клон в другия край на поляната. Яж колкото искаш.
Сапфира излъчи тиха благодарност. Влачейки по тревата провисналата си опашка, тя изпълзя до указаното от Глаедр дърво, седна и започна да разкъсва трупа на една сърна.
— Заповядай — каза Оромис и направи жест към масата и столовете. На масата имаше поднос, върху който бяха поставени купи с плодове и ядки, половин пита кашкавал, самун хляб, гарафа вино и две кристални чаши. Когато Ездача седна, елфът посочи гарафата и попита: — Желаеш ли да пийнеш, за да отмиеш прахта от гърлото си?
— Да, моля — отвърна младежът.
Оромис напълни чашите с елегантно движение. После подаде едната на Ерагон и се настани на своя стол, като оправи полите на бялата си туника с изящните си дълги пръсти.
Ерагон отпи от виното. Беше сладко и имаше вкус на череши и сливи.
— Учителю, аз…
Оромис вдигна пръст.
— Освен ако не е нещо много спешно, бих искал да изчакаме, докато Сапфира се присъедини към нас, преди да обсъждаме какво ви води тук. Съгласен ли си?
След мимолетно колебание Ездача кимна и се съсредоточи върху храната си, наслаждавайки се на вкуса на пресните плодове. Оромис, изглежда, бе доволен да седи мълчаливо до него, да отпива от виното си и да гледа отвъд ръба на зъберите Тел’наир. Зад гърба му Глаедр наблюдаваше като жива златна статуя.
Измина почти час, преди Сапфира да се надигне и да отиде до потока, където пи вода още десетина минути. Когато се върна от потока и с въздишка се просна до Ерагон, по челюстите й още имаше капки вода, а очите й бяха полупритворени. Тя се прозя, а после поздрави Оромис и Глаедр.
— Говорете колкото желаете — каза им. — Но не очаквайте да се включа. Може да заспя всеки момент.
— Ако го направиш, ще изчакаме да се събудиш, преди да продължим — отвърна Глаедр.
— Това е много… мило — отвърна Сапфира и клепките й увиснаха още повече.
— Още вино? — попита Оромис и вдигна гарафата на сантиметър над масата. Когато Ездача поклати отрицателно глава, елфът я остави, допря върховете на пръстите си и рече: — Няма нужда да ми разказваш какво се е случило с вас през последните седмици, Ерагон. Откак Исланзади напусна гората, Аря я информираше за всичко, а на всеки три дни кралицата изпраща вестоносец от армията ни до Ду Велденварден. Така че зная за дуела ти с Муртаг и Торн в Пламтящите равнини. Зная за пътуването до Хелгринд и как си наказал касапина от селото си. Известно ми е също, че си присъствал на събранието на джуджешките вождове във Фардън Дур, както и изхода от него. Каквото и да искаш да споделиш, можеш да го кажеш без страх, че ще трябва да ми описваш неотдавнашните си дела.