Ерагон затъркаля в дланта си една голяма боровинка.
— Знаеш ли за Елва и какво се случи, когато се опитах да я освободя от моето проклятие?
— Да, дори и това. Може и да не си успял да премахнеш изцяло магията, но си платил дълга си към детето и именно това се очаква от един Драконов ездач — да изпълнява задълженията си, независимо колко незначителни или трудни може да са те.
— Тя все още чувства болката на околните.
— Но това вече е по неин избор — каза Оромис. — Магията ти не я принуждава да го прави… Не си дошъл тук, за да чуеш мнението ми относно Елва. Какво ти тежи на сърцето, Ерагон? Питай каквото желаеш и ти обещавам, че ще получиш най-добрия отговор, на който съм способен.
— Ами ако не зная правилните въпроси? — попита младежът.
В сивите очи на Оромис се появиха игриви пламъчета.
— А, започваш да мислиш като елф. Трябва да вярваш на нас, вашите наставници, че ще научим теб и Сапфира на онова, което не знаете. Както и да имаш доверие в преценката ни кога е подходящият момент да се подхващат тези теми, защото има много елементи от обучението ти, за които не бива да се говори, преди да е дошло времето им.
Ездача постави боровинката в средата на подноса и с тих, но твърд глас каза:
— Изглежда, има много неща, за които не си ми казал.
В продължение на няколко секунди единственият шум на поляната бе шумоленето на клоните, бълбукането на потока и крясъците на катерички в далечината.
— Ако имаш оплаквания към нас, Ерагон — намеси се Глаедр, — изрази ги на глас и не оставяй на гнева да те измъчва.
Сапфира се размърда и на младежа му се стори, че чу леко ръмжене. Погледна я, а после, докато се мъчеше да сдържи емоциите си, попита:
— Когато бях тук предишния път, знаехте ли кой е баща ми?
Оромис кимна.
— Да.
— А знаехте ли, че Муртаг е мой брат?
Елфът отново кимна.
— Знаехме, но…
— Тогава защо не ми каза? — възкликна Ерагон и скочи на крака, събаряйки стола си. Удари с юмрук бедрото си, отдръпна се на няколко крачки и се загледа в сенките на гъстата гора. После се обърна рязко и като видя, че Оромис е все така спокоен, гневът му се увеличи още повече. — Смяташе ли изобщо да ми кажеш? Защо запази в тайна истината за семейството ми? Смяташе, че това ще ме разсее от обучението ми? Или се боеше, че ще стана като баща си? — После му хрумна по-лоша мисъл. — Или може би си решил, че не е достатъчно важно за споменаване? Ами Бром? Той знаеше ли? Затова ли се беше скрил в Карвахол — заради мен, защото съм син на врага му? Не можеш да очакваш да повярвам, че е било съвпадение това, че живеехме едва на няколко километра един от друг, и че Аря случайно е пратила яйцето на Сапфира при мен в Гръбнака.
— Стореното от Аря беше наистина случайност — вметна елфът. — Тогава тя не знаеше за теб.
Младежът стисна дръжката на джуджешкия си меч; всеки мускул в тялото му бе твърд като желязо.
— Спомням си, че когато Бром за пръв път видя Сапфира, си промърмори как не е сигурен дали това е фарс или трагедия. Тогава си помислих, че говори за факта, че обикновено фермерче като мен е станало първият нов Ездач от повече от сто години. Но не това е имал предвид, нали? Чудел се е дали е фарс, или трагедия това, че именно за по-малкия син на Морзан се е родил дракон!
Затова ли двамата с Бром ме обучавахте? За да не съм нищо повече от оръжие срещу Галбаторикс, за да изкупя греховете на баща си? Това ли съм аз — изравняване на везните? — Преди Оромис да успее да отвърне, Ерагон изруга и продължи: — Целият ми живот е бил лъжа! От мига на раждането ми никой, освен Сапфира, не ме е искал: нито майка ми, нито Гароу, нито леля Мариан, нито дори Бром. Той е проявявал интерес към мен само заради Морзан и Сапфира. Винаги съм бил единствено неудобство. Каквото и да мислите за мен обаче, аз не съм баща си, нито пък брат си, и отказвам да следвам стъпките им. — Той постави ръце на ръба на масата и се приведе напред. — Няма да предам елфите, джуджетата или Варден на Галбаторикс, ако от това се боите. Ще сторя каквото е нужно, но от сега нататък няма да получите нито верността, нито доверието ми. Отказвам да…