Земята и въздухът потрепериха, когато Глаедр изръмжа, а горната му устна се надигна, за да разкрие цялата дължина на зъбите му.
— Имаш много повече причини да ни вярваш, отколкото на който и да е друг, пале — каза той с глас, който прокънтя като гръмотевица в ума на Ездача. — Ако не бяха усилията ни, отдавна щеше да си мъртъв.
После, за изненада на младежа, Сапфира се обърна към Оромис и златния дракон:
— Кажете му.
Той се разтревожи още повече, когато усети напрежението в мислите й.
— Сапфира? — попита, объркан. — Какво да ми кажат?
Тя не му обърна внимание.
— Този спор е безсмислен. Не удължавайте повече мъките му.
Оромис повдигна изненадано едната си вежда.
— Значи знаеш?
— Зная.
— Какво знаеш? — изрева Ерагон, готов да извади меча си и да ги заплаши с него, докато не му обяснят какво имат предвид.
Елфът посочи с тънкия си пръст падналия стол.
— Седни. — Когато младежът остана прав, твърде ядосан и разочарован, за да се подчини, Оромис въздъхна. — Разбирам, че ти е трудно, Ерагон, но ако настояваш да задаваш въпроси, а после отказваш да чуеш отговорите, ще се почувстваш още по-разочарован. Сега, моля те, седни, за да говорим цивилизовано.
Ездача го изгледа гневно, но вдигна стола и се отпусна на него.
— Защо? — попита той. — Защо не ми каза, че баща ми е Морзан, първият Клетвопрестъпник?
— На първо място — започна Оромис, — ще имаме огромен късмет, ако изобщо приличаш на баща си, а аз вярвам, че е точно така. И както щях да кажа, преди да ме прекъснеш, Муртаг не е твой брат, а полубрат.
Светът сякаш се завъртя около Ерагон. Замайването бе толкова силно, че му се наложи да сграбчи ръба на масата, за да не падне от стола.
— Полубрат… Но тогава кой…
Елфът взе една къпина от купата, гледа я известно време, а после я изяде.
— Двамата с Глаедр не искахме да пазим тази тайна от теб, но нямахме друг избор. И двамата бяхме обещали с най-обвързващи клетви, че никога няма да разкрием пред теб самоличността на твоя баща или твоя полубрат, нито ще обсъждаме семейството ти, докато не научиш сам истината, или тя не те постави в опасност. Случилото се между теб и Муртаг по време на битката в Пламтящите равнини удовлетворява тези изисквания в достатъчна степен, за да можем вече да говорим свободно по темата.
Разтреперан от едва сдържани чувства, Ездача каза:
— Оромис-елда, ако Муртаг ми е само полубрат, тогава кой е баща ми?
— Виж в сърцето си, Ерагон — отвърна Глаедр. — Вече знаеш кой е той и го знаеш от дълго време.
Той поклати глава.
— Не зная! Не зная! Моля ви…
Драконът изсумтя и от ноздрите му изригна облак дим.
— Нима не е очевидно? Баща ти е Бром.
Обречена любов
Ерагон зяпна златния дракон.
— Но как? — възкликна той. Преди Глаедр или Оромис да успеят да отговорят, младежът се завъртя рязко към Сапфира и с ума и гласа си попита: — Нима си знаела? Знаела си и ме остави през цялото време да вярвам, че Морзан е мой баща, въпреки че… въпреки че аз… аз… — той запелтечи объркан. Задъхваше се и не можеше да говори свързано.
Неканени, спомените за Бром изплуваха в ума му и отмиха всички други мисли. Започна да преосмисля значението на всяка негова дума и изражение и в същия миг го обзе усещането за правота. Все още искаше обяснения, но те не му бяха нужни, за да прецени истинността в твърдението на Глаедр, защото с костите си чувстваше, че това е така.
Той се стресна, когато Оромис го докосна по рамото.
— Ерагон, трябва да се успокоиш — каза старият елф с кротък глас. — Спомни си техниките за медитация, на които съм те учил. Контролирай дишането си и се концентрирай върху това да оставиш напрежението да се отече от крайниците ти и да потъне в земята под теб… Да, точно така. Сега го направи отново и вдишай дълбоко.
Ръцете на Ездача спряха да треперят и пулсът му се забави, докато следваше инструкциите на Оромис. Когато мислите му се проясниха, той отново погледна Сапфира и каза меко:
— Знаела си?
Тя вдигна глава от земята.
— О, Ерагон, исках да ти кажа. Болеше ме да виждам как те измъчват думите на Муртаг и все пак да не мога да ти помогна. Опитвах се — толкова много пъти, — но също като Оромис и Глаедр, се бях заклела на древния език да пазя в тайна от теб истината за Бром и не можех да наруша клетвата си.
— Ннно кога ти каза? — попита младежът, толкова потресен, че продължи да говори на глас, вместо мислено.