— В деня, след като ургалите ни атакуваха извън Теирм, докато ти още беше в безсъзнание.
— Тогава ли ти каза и как да се свържем с Варден в Гил’еад?
— Да. Преди да разбера какво иска да ми каже Бром, той ме накара да се закълна никога да не ти споменавам това, освен ако не откриеш истината сам. За мое огромно съжаление се съгласих.
— Каза ли ти и нещо друго? — попита Ерагон настойчиво и гневът му отново се разбуди. — Има ли други тайни, които трябва да знам, като например, че Муртаг не е единственият ми роднина, или може би как да надвия Галбаторикс?
— В двата дни, които прекарахме с Бром в лов на ургали, той ми разказа подробности от живота си, за да може, ако умре и ти някога научиш истината за връзката си с него, да знаеш що за човек е бил и защо е постъпил така. Също така ми даде подарък за теб.
— Подарък?
— Спомен, в който ти говори като твой баща, а не като Бром Разказвача.
— Преди обаче Сапфира да сподели спомена с теб — намеси се Оромис и Ездача осъзна, че тя е оставила елфа да чуе думите й, — смятам, че ще е най-добре да разбереш как се е случило всичко това. Ще ме изслушаш ли, Ерагон?
Той се поколеба, несигурен какво точно иска, но накрая кимна.
Елфът вдигна кристалната си чаша, отпи от виното, а после я върна на масата и рече:
— Както знаеш, и Бром, и Морзан бяха мои ученици. Бром, който беше по-малък с три години, се възхищаваше толкова много на Морзан, че му позволяваше да го унижава, да го командва и като цяло да се държи неподобаващо с него.
— Трудно ми е да си представя как Бром се оставя някой да му нарежда какво да прави — каза Ерагон с дрезгав глас.
Оромис сведе глава бързо като птица.
— И все пак беше точно така. Бром обичаше Морзан като брат, въпреки поведението му. Едва когато той предаде Ездачите на Галбаторикс и Клетвопрестъпниците убиха дракона на Бром Сапфира, по-младият ми ученик осъзна истинската природа на своя идол. Колкото и силна да бе привързаността му към Морзан, тя бе като пламък на свещ пред огнената стихия на омразата, която я замени. Бром се закле да навреди на Морзан по всякакъв възможен начин, да унищожи всичко, постигнато от него, и да превърне всичките му амбиции в горчиво съжаление. Предупредих го да не тръгва по път, изпълнен с толкова омраза и насилие, но той бе полудял от скръб заради Сапфира и не искаше да ме слуша.
През следващите десетилетия омразата на Бром не намаля и той така и не се отказа от желанието си да премахне Галбаторикс, да избие Клетвопрестъпниците, но най-вече — да плати на Морзан за болката, която му бе причинил. Беше въплъщение на упорството, а името му се превърна в кошмар за противниците му и символ на надеждата за онези, които имаха смелостта да се опълчат на Империята. — Оромис погледна към бялата линия на хоризонта и отпи от виното си. — Доста съм горд от онова, което успя да постигне сам, при това без помощта на дракон. За един учител винаги е хубаво да види как ученикът му се отличава, независимо от обстоятелствата… Но започнах да се отклонявам. Така се случи, че преди около двадесетина години Варден започнаха да получават доклади от шпионите си в Империята за действията на мистериозна жена, известна само като Черната ръка.
— Майка ми — вметна Ерагон.
— Твоята и на Муртаг — отвърна Оромис. — В началото Варден не знаеха нищо за нея, освен че е страшно опасна и е вярна на Империята. Малко по малко, след много кръвопролития, се разкри, че служи на Морзан и само на него, и че той е започнал да разчита на нея да изпълнява повелята му из Империята. Когато научи това, Бром си постави за цел да убие Черната ръка, за да удари отново своя враг, където ще го заболи най-силно. Тъй като Варден не можеха да предвидят къде ще се появи майка ти, той отиде до замъка на Морзан и го шпионира, докато не намери начин да проникне в крепостта.
— Къде беше замъкът на Морзан?
— Той е, а не беше, защото още си стои. Сега Галбаторикс го използва за собствени нужди. Намира се сред хълмовете в подножието на Гръбнака, близо до северозападния бряг на езерото Леона, добре скрит от останалата част от света.
— Джеод ми каза, че Бром се е промъкнал в замъка, представяйки се за един от слугите.
— Така е, а това не беше лесна задача. Морзан използваше стотици магии, предназначени да го защитят от враговете му. Също така принуждаваше всеки, който му служи, да дава клетви за вярност, нерядко използвайки истинските им имена. И все пак след множество опити Бром успя да намери пролука в защитата на противника си, която му позволи да се сдобие с позицията на градинар в имението, и именно под тази маскировка срещна майка ти за първи път.