Ерагон погледна към дланите си и каза:
— И после, предполагам, я е прелъстил, за да нарани Морзан.
— Не е така — възрази старият елф. — Може и да е имал такова намерение в началото, но после се случило нещо, което никой от двамата не очаквал — те се влюбили. Каквато и привързаност да е изпитвала преди майка ти към Морзан, вече я е нямало — унищожена от неговата жестокост към нея и новороденото им дете Муртаг. Не зная точно какво се е случило тогава, но в някакъв момент Бром й разкрил истинската си самоличност. Вместо да го предаде, тя започнала да дава на Варден информация за Галбаторикс, Морзан и останалата част от Империята.
— Но нали Морзан я е накарал да даде клетви на древния език? Как е могла да се обърне срещу него?
На тънките устни на Оромис се появи усмивка.
— Успяла е, защото той й позволявал повече свобода, отколкото на другите си слуги, за да може да използва собствената си хитрост и инициатива, докато изпълнява заповедите му. В своята самонадеяност Морзан вярвал, че любовта й към него ще му осигури верността й по-добре от всяка клетва. Освен това, тя вече не била същата жена, която се била обвързала с него; ставайки майка и срещата й с Бром променили личността й толкова много, че истинското й име станало различно и това я освободило от дотогавашните й клетви. Ако Морзан е бил по-внимателен — ако например е бил направил магия, която да го извести, ако тя някога не спази обещанията си, — щял да разбере в мига, в който изгуби контрола си над нея. Но той винаги е имал този недостатък — беше в състояние да създава гениални магии, но те неизменно се проваляха, защото в нетърпението си изпускаше някой жизненоважен детайл.
Ерагон се намръщи.
— Защо майка ми не го напуснала, когато е имала възможност?
— След всичко, което била извършила в негово име, тя се чувствала длъжна да помогне на Варден. Но по-важната причина е, че не можела да остави Муртаг на баща му.
— Не е ли могла да го вземе със себе си?
— Сигурен съм, че е щяла да го направи, ако е имала възможност. Морзан бил осъзнал, че детето му дава огромен контрол над майката. Той я бил принудил да предаде Муртаг на дойка и й позволявал да го посещава само от време на време. Онова, което обаче не знаел, било, че междувременно тя посещавала и Бром.
Оромис се обърна, за да се полюбува на играта на две лястовици в синьото небе. В профил неговите деликатни ъгловати черти напомниха на Ерагон за ястреб или котка. Все така загледан в небето, елфът продължи:
— Дори майка ти не можела да предвиди къде ще я прати Морзан, нито пък кога ще се върне в замъка. Така че Бром трябвало да остава в крепостта продължително време, ако искал да я вижда. В продължение на почти три години той служил като един от градинарите на своя враг. От време на време се промъквал навън, за да прати послание на Варден или да се свърже с шпионите си из Империята, но иначе не напускал територията на замъка.
— Три години! Не се ли е страхувал, че Морзан може да го види и познае?
Оромис откъсна очи от небето и погледна своя ученик.
— Бром бе много опитен в маскировката, а и бяха изминали много години, откакто двамата за последен път се бяха срещали лице в лице.
— Разбирам. — Ездача завъртя своята чаша между пръстите си, загледан в играта на светлина в кристала. — Какво стана после?
— После един от агентите на Бром в Теирм се свързал с млад учен на име Джеод, който искал да се присъедини към Варден и твърдял, че е открил доказателство за неизвестен досега таен тунел, водещ към елфическата част на замъка в Уру’баен. Бром правилно преценил, че това откритие е твърде важно, за да не бъде използвано, така че събрал багажа си, намерил извинение за пред другите слуги и потеглил за Теирм възможно най-бързо.
— Ами майка ми?
— Тя била заминала на една от мисиите на Морзан месец по-рано.
Мъчейки се да изгради в ума си обща представа от откъслечната информация, дочута от различни хора, Ерагон каза:
— Значи тогава… Бром се е срещнал с Джеод и когато се е убедил, че тунелът е истински, се е погрижил някой от Варден да се опита да открадне трите драконови яйца, скрити от Галбаторикс в Уру’баен.
Лицето на елфа потъмня.
— За съжаление поради причини, които все още не са изяснени докрай, избраният от тях за тази задача — мъж на име Хефринг от Фърност — успял да открадне само едно яйце — това на Сапфира — от съкровищницата на Галбаторикс, а след като се сдобил с него, избягал както от слугите на краля, така и от Варден. Заради предателството му на Бром му се наложило да го преследва през следващите седем месеца из цяла Алагезия, в отчаян опит да спаси Сапфира.