— Ти си син на баща си — каза старият елф, — и баща ти е Бром. Няма съмнение за това.
— Никакво?
Оромис поклати глава.
— Никакво.
Главата на младежа се замая и той осъзна, че е сдържал дъха си. Издишайки, рече:
— Мисля, че разбирам защо… — спря се, за да поеме дъх — защо Бром не ми е казал нищо, преди да открия яйцето на Сапфира, но защо не ми каза после? И защо ви е заклел да пазите тайната?… Не е ли искал да ме припознае като свой син? Срамувал ли се е от мен?
— Няма да се преструвам, че зная причините за всичко, което Бром вършеше, Ерагон. Но в едно съм уверен: той не искаше нищо повече от това да те припознае като свой син и да те отгледа, но не смееше да разкрие, че сте свързани, за да не открие това Империята, защото тогава Галбаторикс щеше да се опита да го нарани чрез теб. Неговото благоразумие не беше безпричинно. Виж как Галбаторикс се опита да залови братовчед ти, за да го използва като принуда да се предадеш.
— Бром можеше да каже на чичо ми — възрази Ездача. — Гароу не би го предал на Империята.
— Помисли малко, Ерагон. Ако ти живееше с Бром, а мълвата, че той е оцелял, стигнеше до ушите на шпионите на краля, и двамата щяхте да бъдете принудени да избягате от Карвахол, за да спасите живота си. Скривайки истината от теб, Бром се надяваше да те опази от тези опасности.
— Е, не успя. Така или иначе ни се наложи да бягаме от Карвахол.
— Да — съгласи се елфът. — В крайна сметка грешката на Бром, макар и да смятам, че от нея произтече повече добро, отколкото лошо, беше, че не можа да понесе да се раздели изцяло с теб. Ако бе намерил сили да не се връща в Карвахол, ти никога нямаше да намериш яйцето на Сапфира, Ра’зак никога нямаше да убият чичо ти и много неща, които не се случиха, щяха да се случат. Също така много, които се случиха, не биха се случили. Той обаче не можеше да те изтръгне от сърцето си.
Ерагон стисна челюсти, когато усети, че цял се разтреперва.
— А след като научи, че Сапфира се е излюпила за мен?
Оромис се поколеба и на спокойното му лице се появи лека тревога.
— Не съм сигурен, Ерагон. Може би Бром все още е искал да те предпази от враговете си и не ти е казал поради същата причина, поради която не те отведе веднага при Варден: защото това би било повече, отколкото си готов да приемеш. Може би е планирал да ти каже точно преди да стигнете при бунтовниците. Но ако трябва да налучквам, предполагам, че е скрил истината не защото се е срамувал от теб, а защото е свикнал да живее с тайните си и не е искал да се разделя с тях. А също и защото — и това не е нищо повече от теория — не е бил сигурен как ще реагираш на разкритието му. Според собствените ти думи, ти не си познавал добре Бром, преди да напуснете заедно Карвахол. Много е вероятно да се е боял, че ще го намразиш, ако ти каже, че е истинският ти баща.
— Да го намразя? — възкликна младежът. — Не бих го намразил. Но пък… може би нямаше да му повярвам.
— А щеше ли да му се довериш след подобно разкритие?
Ездача прехапа бузата си отвътре. „Не, нямаше“.
Оромис продължи:
— Бром направи всичко възможно при тези невероятно тежки обстоятелства. Най-голямата му отговорност бе да опази двама ви живи и да те обучи и напътства, Ерагон, за да не използваш силата си за користни цели като Галбаторикс. В това отношение Бром се справи отлично. Може и да не е бил бащата, когото си искал, но ти даде възможно най-голямото наследство, на което може да се надява един син.
— Но той щеше да стори същото за който да е друг нов Ездач.
— Това не намалява стойността му — изтъкна старият елф. — Но ти грешиш, Бром направи много повече, отколкото би направил за който да е друг. Трябва само да си спомниш как се пожертва, за да спаси живота ти, и ще разбереш, че съм прав.
С нокътя на десния си показалец младежът проследи леката издатина, която очертаваше контура на един чвор на ръба на масата.
— И това, че Аря изпрати Сапфира при мен, наистина е било чиста случайност?
— Напълно — потвърди Оромис. — Но не значи, че е изцяло съвпадение. Вместо да занесе яйцето при бащата, Аря го е накарала да се появи при сина.
— Как е възможно това, ако не е знаела за мен?
Елфът сви слабите си рамене.
— Въпреки че я изучаваме хиляди години, все още не можем да предвидим или обясним всички резултати на магията.
Ерагон продължи да проследява с пръст издатината на ръба на масата. „Имам баща — помисли си той. — Видях го как умира, а не знаех какво означава той за мен“.
— Родителите ми били ли са женени? — попита след малко.
— Зная защо питаш, Ерагон, но не мога да ти дам задоволителен отговор. Бракът не е елфически обичай и неговите тънкости често ми убягват. Никой не е свързал ръцете на Бром и Селена в брак, но зная, че се смятаха за съпруг и съпруга. Ако си умен, няма да се безпокоиш дали други от расата ти може да те нарекат копеле, а ще бъдеш удовлетворен от знанието, че си дете на родителите си и че те и двамата са дали живота си, за да запазят твоя.