Младежът се изненада от спокойствието, което изпитваше. През целия си живот бе правил предположения за самоличността на баща си. Когато Муртаг бе заявил, че това е Морзан, разкритието го бе поразило толкова много, колкото и смъртта на Гароу. Твърдението на Глаедр, че баща му е Бром, също го шокира, но шокът, изглежда, отшумяваше, може би защото този път новината не бе така ужасяваща. Колкото и да бе спокоен обаче, струваше му се, че ще му трябват много години, преди да е сигурен в чувствата си към който и да е от родителите си. „Баща ми е бил Ездач, а майка ми — любовница на Морзан, и Черната ръка“.
— Мога ли да кажа на Насуада? — попита той.
Оромис разпери ръце.
— Кажи на когото поискаш. Тайната вече е твоя и ти решаваш какво да правиш с нея. Съмнявам се, че ще бъдеш в по-голяма опасност, дори ако целият свят узнае, че си наследник на Бром.
— Муртаг — каза Ерагон. — Той вярва, че сме пълнокръвни братя. Каза ми го на древния език.
— Сигурен съм, че и Галбаторикс го мисли. Близнаците разкриха, че майката на Муртаг и твоята са една и съща жена, и са го казали на краля. Но не са могли да го информират за участието на Бром, защото никой от Варден не знаеше тази информация.
Ерагон вдигна поглед, когато две лястовички прелетяха над главата му, и си позволи лека усмивка.
— Защо се усмихваш? — попита елфът.
— Не съм сигурен, че ще разбереш.
Оромис скръсти ръце в скута си.
— Може и да не разбера, така е. Но пък няма как да знаеш със сигурност, ако не се опиташ да ми обясниш.
На Ездача му отне известно време да намери нужните думи.
— Когато бях по-малък, преди… всичко това — той махна с ръка към Сапфира, Оромис, Глаедр и света като цяло, — се забавлявах с представата, че заради невероятния си ум и красота майка ми е била взета в двора на някой от благородниците на Галбаторикс. Въобразявах си, че е пътувала от град на град и е вечеряла с херцози и знатни дами в замъците им и че… ами че се е влюбила отчаяно в богат и могъщ мъж, но поради някаква причина е била принудена да ме скрие от него и заради това ме е дала на Гароу и Мариан. И че един ден ще се върне, ще ми каже кой съм и че никога не е искала да ме изостави.
— Това не е толкова различно от истината — отбеляза старият елф.
— Не, не е, но… представях си, че майка ми и баща ми са били важни хора и че аз също съм важен с нещо. Съдбата ми даде каквото исках, но истината не е нито толкова възвишена, нито толкова щастлива, колкото очаквах… Усмихвах се на собственото си невежество, предполагам, а и на това колко е невероятно всичко, което ми се случи.
Лек ветрец повя над поляната и разлюля тревата в краката им и клоните в гората наоколо. Младежът гледа люшкането на стръковете в продължение на няколко мига, а после попита бавно:
— Добър човек ли беше майка ми?
— Не мога да кажа, Ерагон. Животът й бе сложен. Би било глупаво и самонадеяно от моя страна да раздавам присъди за някой, когото познавам толкова слабо.
— Но аз трябва да зная! — Ездача стисна ръце. — Когато попитах Бром дали я е познавал, той каза, че е била горда и изпълнена с достойнство, и че винаги е помагала на бедните и онези с по-малко късмет от нея. Как би могла обаче? Как би могла да бъде едновременно това и Черната ръка? Джеод ми разказа истории за някои от нещата — ужасни, чудовищни неща, — които е правила, докато е служила на Морзан… Зла ли е била при това положение? Не я ли е било грижа, дали Галбаторикс управлява или не? Защо изобщо се е свързала с Морзан?
Оромис помълча известно време.
— Любовта може да бъде ужасяващо проклятие, Ерагон. Тя те заслепява дори за най-големите недостатъци в поведението на онзи, когото обичаш. Съмнявам се, че майка ти е била наясно с истинската природа на Морзан, когато е напуснала Карвахол с него, а щом го е направила, той не й позволил да се опълчи на желанията му. Тя е станала негова робиня във всичко, освен с името си, и само промяната на собствената й личност й е позволила да се изплъзне от контрола му.
— Но Джеод каза, че Селена се е наслаждавала на онова, което е вършела като Черната ръка.
На лицето на елфа се изписа леко презрение.
— В разказите за минали злодеяния те често се изопачават и преувеличават. Не бива да забравяш това. Никой, освен майка ти, не знае точно какво е извършила, нито защо, нито как се е чувствала, а тя самата вече не е сред живите, за да ни обясни.