— Но на кого да вярвам? — попита умоляващо Ерагон. — На Бром или Джеод?
— Когато си попитал Бром за майка ти, той ти е казал кои според него са били най-важните й достойнства. Съветът ми е да вярваш на него, защото той я е познавал. Ако това не успокоява съмненията ти, помни, че каквито и престъпления да е извършила в качеството си на дясната ръка на Морзан, в крайна сметка тя зае страната на Варден и преодоля огромни трудности, за да те защити. Знаейки това, не бива да се измъчваш повече с мисли за личността й.
Подухван от вятъра, един паяк, увиснал на прозрачна нишка паяжина, се залюля пред Ерагон, като се надигаше и спускаше от невидимите въздушни течения. Когато той изчезна от поглед, младежът каза:
— Първия път, когато посетих Тронхайм, гадателката Анджела ми каза, че съдбата на Бром е била да се проваля във всяко свое начинание, освен убийството на Морзан.
Оромис наклони леко глава.
— Някой може да мисли така. Друг може да смята, че Бром е извършил много велики и трудни неща. Зависи как си избрал да гледаш на света. Думите на гадателите рядко са лесни за разбиране. От собствен опит знам, че пророчествата никога не са източник на спокойствие. Ако искаш да бъдеш щастлив, Ерагон, не мисли какво следва или за неща, които не можеш да контролираш, а за сегашния момент и за всичко онова, което можеш да промениш, ако пожелаеш.
На младежа му хрумна нещо.
— Благден — каза той, имайки предвид белия гарван, който бе спътник на кралица Исланзади. — Той също знае за Бром, нали?
Елфът вдигна едната си вежда.
— Нима? Никога не съм говорил с него за това. Той е капризно създание и не бива да се разчита на него.
— В деня, когато потеглихме със Сапфира за Пламтящите равнини, той ми изрецитира гатанка… не си спомням всеки стих, но беше нещо за това, че едно от две си е едно, но едно може да бъде и две. Мисля, че може би е намеквал, че двамата с Муртаг имаме само един общ родител.
— Не е невъзможно — каза Оромис. — Благден беше тук в Елесмера, когато Бром ми разказа за теб. Не бих се изненадал, ако този остроклюн крадец се е криел сред клоните на някое близко дърво по време на разговора ни. Подслушването е негов неприятен навик. Също така е възможно гатанката му да е била резултат от някой от спорадичните му пристъпи на предсказания.
След малко Глаедр се размърда и елфът се обърна, за да погледне златния дракон.
Оромис стана от стола си с грациозно движение и каза:
— Плодовете, ядките и хлябът са добра храна, но след пътуването ти трябва да напълниш стомаха си с нещо по-стабилно. В колибата ми ври супа, за която трябва да се погрижа, но те моля да не ставаш. Аз ще ти я донеса, когато стане готова.
И с тихи стъпки той отиде до облицованата си с дървесна кора колиба и влезе вътре. Когато резбованата врата се затвори, Глаедр изсумтя под нос и затвори очи, привидно заспал.
Всичко потъна в тишина, ако се изключи шумоленето на клоните.
Наследство
Ерагон остана на стола си в продължение на няколко минути, а после се изправи и отиде до ръба на зъберите Тел’наир, където се загледа над приличащата на развълнувано море гора, която се простираше триста метра по-надолу. С върха на ботуша си избута едно камъче от скалата и го проследи с поглед, докато то отскачаше по наклонената скала, преди да изчезне сред короните на дърветата.
Една клонка изпука, когато Сапфира се приближи зад гърба му. Тя приклекна до Ерагон — отблясъкът от люспите й го обагри със стотици трептящи снежинки от синя светлина — и се загледа в същата посока като него.
— Сърдиш ли ми се? — попита го накрая.
— Не, разбира се, че не. Разбирам, че не си можела да нарушиш клетвата си на древния език… Просто ми се иска Бром сам да ми беше казал това и да не бе сметнал за нужно да крие истината от мен.
Тя изви глава към него.
— А как се чувстваш, Ерагон?
— Знаеш не по-зле от мен.
— Преди няколко минути — да, но не и сега. Мислите ти са застинали и да надникна в ума ти е, като да гледам в езеро, което е толкова дълбоко, че не виждам дъното. Какво изпитваш, малки мой? Омраза? Щастие? Или нямаш чувства за споделяне?
— Изпитвам примирение — отвърна той и се обърна с лице към нея. — Не мога да променя факта кои са родителите ми. Приех това след Пламтящите равнини. Истината си е истина и никакво скърцане със зъби не може да я промени. Мисля… че съм щастлив, че Бром ми е баща. Но не съм сигурен… Твърде много е, за да го осмисля изведнъж.