— Осъзнавам, че вероятно си ядосан, задето запазих това в тайна от теб. Не мога да кажа, че бих се зарадвал да науча кой е баща ми по този начин. Обаче независимо дали ти харесва или не, ние с теб сме семейство. И тъй като не можах да ти дам грижите, които ти дължах като твой баща, ще ти дам онова, което мога: съвет. Мрази ме, ако искаш, но чуй какво имам да ти казвам, защото зная за какво говоря.
Старият мъж сграбчи дръжката на меча със свободната си ръка и вените по нея изпъкнаха. Намести лулата в едното ъгълче на устата си.
— Така. Съветът ми има два елемента. Каквото и да правиш, защитавай онези, за които те е грижа. Без тях животът е по-отвратителен, отколкото можеш да си представиш. Зная, че е очевиден факт, но това не го прави по-малко верен. Това е първата част от съвета ми. Що се отнася до останалото… Ако си имал късмета да убиеш Галбаторикс — или ако някой друг е успял да пререже гърлото на тоя предател, — тогава поздравления. Ако не, значи трябва да осъзнаеш, че кралят е твоят най-голям и ужасяващ враг. Докато той не умре, нито ти, нито Сапфира ще живеете в мир. Може да избягаш в най-далечния край на света, но ако не се присъединиш към Империята, един ден ще трябва да се изправиш срещу Галбаторикс. Съжалявам, Ерагон, но това е истината. Борил съм се с много магьосници и неколцина от Клетвопрестъпниците и досега винаги съм надвивал противниците си. — Бръчките по челото на Бром се задълбочиха. — Е, всички, освен един, но тогава не бях пораснал напълно. Както и да е, причината винаги да съм побеждавал е, че за разлика от повечето, използвах ума си. Аз не съм силен заклинател, нито ти си такъв, в сравнение с Галбаторикс, но когато опре до магьоснически дуел, интелектът е по-важен от силата. Пътят към победата над друг магьосник не е да се бориш сляпо с ума му. Не! За да постигнеш поражението му, трябва да разбереш как врагът ти мисли и как реагира на света около себе си. Тогава ще узнаеш слабото му място и къде да удариш. Номерът не е да измислиш магия, за която никой досега не се е сещал, а да откриеш такава, за която противникът не се е приготвил, и да го удариш с нея. Номерът е не да си проправиш път през защитите на ума му, а да се промъкнеш между или под тях. Никой не е всезнаещ, Ерагон. Помни това. Галбаторикс може да има огромна сила, но не е способен да предвиди всяка вероятност. Каквото и да правиш, трябва да запазиш пъргав ум. Не се обвързвай с една вяра, за да не изгубиш способността да виждаш всички варианти. Галбаторикс е луд и това го прави непредвидим, но и той има пропуски в мисленето си. Ако ги намериш, Ерагон, може би двамата със Сапфира ще го победите.
Бром извади лулата от устата си и лицето му стана мрачно.
— Надявам се да успеете. Най-огромното ми желание е двамата с нея да живеете дълъг и плодотворен живот, свободен от страха от Галбаторикс и Империята. Иска ми се да можех да ви защитя от всички опасности, които ви заплашват, но уви, това не е във възможностите ми. Мога единствено да ти дам съвет и да те напътствам както мога сега, докато още съм тук… Синко. Каквото и да стане с теб, знай, че те обичам, както те обичаше и майка ти. Дано звездите бдят над теб, Ерагон Бромсон.
Когато последните думи на стареца проехтяха в ума на Ездача, споменът избледня, оставяйки празна тъмнина след себе си. Младежът отвори очи и със смущение откри, че по бузите му капят сълзи. Той се засмя задавено и избърса очи с ръкава си.
— Бром наистина се е боял, че ще го намразя — каза и подсмръкна.
— Ще се оправиш ли? — попита Сапфира.
— Да — отвърна Ерагон и вдигна глава. — Всъщност мисля, че ще се оправя. Не ми харесват някои от нещата, които е направил Бром, но се гордея да го нарека свой баща и да нося името му. Той беше велик човек… Тъжно ми е обаче, че никога нямах възможността да говоря с който и да е от родителите ми, знаейки, че те са такива.
— Ти поне прекара известно време с Бром. Аз нямам този късмет: и двамата ми родители са умрели много преди да се излюпя. Най-близката ми среща с тях е чрез мъгливите спомени на Глаедр.
Ерагон постави ръка на врата й и те се утешиха взаимно, доколкото можеха. Застанали в края на зъберите Тел’наир, двамата гледаха към гората на елфите, ширнала се под тях.
Не след дълго Оромис излезе от колибата си, понесъл две купи със супа, и Ерагон, и Сапфира обърнаха гръб на зъберите, за да се върнат бавно до малката маса пред огромното туловище на Глаедр.
Души от камък
Когато Ерагон бутна празната купа настрана, Оромис попита:
— Искаш ли да видиш фаирт на майка ти?