Люспите по врата й се развълнуваха като вода, когато тя направи странно змиевидно движение с глава.
— Винаги съм знаела за своето истинско сърце. Винаги съм го усещала в себе си, но никога не съм се сещала да ти го спомена.
— Как е възможно, когато то е толкова важно?
— Смяташ ли за нужно да ми споделяш, че имаш стомах, Ерагон? Или сърце, черен дроб или някой друг орган? Моят Елдунари е част от това, което съм. Никога не съм смятала за достатъчно важно да го споменавам… Поне не допреди последното ни идване в Елесмера.
— Значи си знаела!
— Само малко. Глаедр намекна, че истинското сърце е по-важно, отколкото първоначално съм вярвала, и ме предупреди да го пазя, за да не се предам несъзнателно в ръцете на своите врагове. Той не каза нищо повече, но оттогава научих много, размишлявайки над думите му.
— И все пак не реши за нужно да ми кажеш? — възкликна Ерагон.
— Исках — изръмжа тя, — но също както с Бром, бях дала дума на Глаедр, че няма да говоря с никого за това, дори и с теб.
— И ти се съгласи?
— Вярвам на Глаедр, както и на Оромис. Ти не им ли вярваш?
Ездача се намръщи и отново се обърна към елфа и златния дракон.
— Защо не ни казахте по-рано за това?
Оромис отпуши гарафата и напълни чашата си с вино.
— За да защитим Сапфира.
— Да я защитите? От какво?
— От теб — отвърна Глаедр.
Ерагон беше толкова изненадан и разгневен, че не успя да събере мислите си достатъчно бързо, за да възрази, преди Глаедр да продължи да говори:
— В дивата природа драконите научават за своя Елдунари от по-възрастните, когато са достатъчно пораснали, за да разбират как се използва. По този начин един дракон не би прехвърлил съзнанието си в своето истинско сърце, без да разбира пълното значение на действията си. При Ездачите обаче възникна различен обичай. Първите няколко години на партньорството между дракон и Ездач са жизненоважни за установяването на здравословна връзка между двамата и старите Ездачи откриха, че е по-добре да изчакат, докато новите Ездачи и техните дракони се опознаят достатъчно добре, преди да им кажат за Елдунари. Иначе в безразсъдната глупост на младостта, някой дракон може да реши да извади своето истинско сърце от тялото си само за да зарадва или впечатли своя Ездач. Когато даваме своя Елдунари, ние даваме физическо проявление на цялото си същество. И не можем да го върнем на мястото му в телата ни, щом веднъж излезе навън. Един дракон никога не бива да отделя с лека ръка съзнанието си, защото това ще промени начина му на живот до края на дните му, дори и ако живее още хиляда години.
— Твоето истинско сърце още ли е в теб? — попита младежът.
Тревата около масата се огъна под струята горещ въздух, която изригна от ноздрите на Глаедр.
— Това не е уместен въпрос за никой дракон, освен Сапфира. Не си позволявай да ми го задаваш отново, пале.
Въпреки че упрекът на дракона накара бузите му да поаленеят, Ерагон се окопити достатъчно бързо, за да отговори както подобава, покланяйки се от стола си и с думите „Няма, учителю“. След това попита:
— Какво… какво става, ако твоят Елдунари се строши?
— Ако драконът вече е прехвърлил съзнанието си в своето истинско сърце, тогава ще умре от истинска смърт. — Глаедр примигна с отчетливо щракане — вътрешните и външните му клепачи едновременно преминаха над златистата сфера на ириса му. — Преди да сключим споразумението си с елфите, пазехме своите сърца в Ду Фелс Нангорьот, планините, които се издигат в сърцето на пустинята Хадарак. По-късно, след като Ездачите се установиха на остров Вроенгард и построиха хранилище за Елдунари, и дивите дракони, и тези със свои Ездачи повериха сърцата си на ордена на Ездачите.
— Значи Галбаторикс е пленил Елдунари? — попита Ерагон.
Противно на очакванията му, отговорът дойде от Оромис:
— Така стана, но не всички наведнъж. Беше минало толкова време, откакто някой истински бе застрашавал Ездачите, че мнозина от ордена бяха станали немарливи относно защитата на Елдунари. По времето, когато Галбаторикс се обърна срещу нас, не беше необичайно за дракона на даден Ездач да извади своето сърце просто заради удобството.
— Удобство?
— Всеки, който държи някое от сърцата ни — каза Глаедр, — може да комуникира с дракона, на който е принадлежало то, независимо от разстоянието. Цяла Алагезия може да дели един дракон и неговия Ездач, и пак, ако Ездача държи Елдунари, те ще споделят мислите си с лекотата, с която го правите със Сапфира в момента.