— И сега какво, Ерагон?
— Какво сега?
— Говорихме дълго за нещата, които те интересуваха. Какво искате да постигнете оттук нататък със Сапфира? Не можете да останете в Елесмера, така че се чудя какво още очакваш да свършиш с посещението си, или намерението ти е да потеглите утре сутрин?
— Надявахме се, че като се върнем, ще можем да продължим обучението си както преди — отвърна Ездача. — Очевидно сега нямаме време за това, но има нещо друго, което искам да свърша.
— И какво е то?
— Учителю, не съм ти казал всичко, което ми се случи, когато с Бром посетихме Теирм. — И младежът му разказа как любопитството го бе подтикнало да влезе в магазинчето на Анджела и как тя му бе предсказала бъдещето, както и за съветите, дадени му след това от Солембум.
Оромис прокара пръст по горната си устна, а лицето му доби замислен вид.
— През изминалата година все по-често чувам да се споменава тази гадателка както от теб, така и от докладите на Аря от Варден. Тази Анджела изглежда много добра в това да се появява винаги точно във времето и мястото на значими събития.
— Такава е — потвърди Сапфира.
Елфът продължи:
— Поведението й ми напомня за една заклинателка, която някога посети Елесмера, само че не се наричаше Анджела. Как изглежда тази гадателка — ниска, с гъста къдрава кестенява коса, блестящи очи и чувство за хумор, което е толкова остро, колкото е и странно?
— Описа я идеално — каза Ерагон. — Дали е един и същи човек?
Оромис махна леко с лявата си ръка.
— Ако е, значи е невероятна личност… Що се отнася до предсказанията й, не бих мислил много над тях. Те или ще се сбъднат, или няма, и без да знаем повече, никой от нас не може да повлияе на развоя на събитията.
Казаното от котколака обаче заслужава много по-голямо внимание. За съжаление не мога да хвърля светлина върху никое от двете му твърдения. Никога не съм чувал за място на име Хранилището на душите, а макар и Камъкът на Кутиан да ми звучи познато, не мога да си спомня къде съм срещал името му. Ще прегледам свитъците си, но инстинктът ми подсказва, че няма да намеря нищо за него в елфическите писания.
— Ами оръжието под дървото Меноа?
— Не зная за такова оръжие, Ерагон, а съм много добре запознат с тайните на тази гора. В цялата Ду Велденварден има може би само двама елфи, чието знание надвишава моето относно гората. Ще попитам и тях, но подозирам, че опитът ми ще е безплоден. — Когато Ездача изрази разочарованието си, Оромис добави: — Разбирам, че ти трябва подходящ заместител на Зар’рок, и мисля, че мога да ти помогна. Като изключим моя собствен меч, Наеглинг, ние, елфите, сме запазили два други меча на Драконови ездачи. Това са Арвиндр и Тамерлин. В момента Арвиндр се намира в град Нейдиндел, който нямаш време да посещаваш. Ала Тамерлин е тук, в Елесмера. Той е притежание на рода Валтарос и макар да зная, че главата на семейството, лорд Фиолр, няма да се раздели с него с лека ръка, мисля, че ще ти го даде, ако го помолиш с уважение. Ще уредя да се срещнете утре сутрин.
— Ами ако мечът не ми пасне? — попита Ерагон.
— Да се надяваме, че няма да стане така. И все пак ще пратя вест на ковачката Руньон да те очаква по-късно през деня.
— Но тя се е заклела, че никога повече няма да изкове нов меч.
Оромис въздъхна.
— Така е, но съветът й все пак може да ти бъде полезен. Ако някой може да ти препоръча правилното за теб оръжие, това е тя. Освен това, дори и да ти хареса Тамерлин, сигурен съм, че Руньон ще иска да прегледа меча, преди да заминеш с него. Изминали са повече от сто години, откакто Тамерлин е бил използван за последно в битка, и може да му е потребно малко постягане.
— Може ли друг елф да ми изкове меч? — попита младежът.
— Не — отвърна Оромис. — Не и ако искаш да се равнява на качеството на Зар’рок или на откраднатия от някой Ездач меч, който използва Галбаторикс. Руньон е сред най-древните от расата ни и само тя е ковала мечовете на ордена ни.
— Значи е древна колкото Ездачите? — възкликна учудено Ерагон.
— Дори по-древна.
Младежът помълча, после попита:
— Какво ще правим до утре, учителю?
Оромис погледна него и Сапфира и отговори:
— Идете да посетите дървото Меноа. Зная, че няма да намерите покой, докато не го направите. Вижте дали можете да намерите оръжието, с което ви е омаял котколакът. Когато удовлетворите любопитството си, идете във вашата дървесна къща, която слугите на Исланзади поддържат винаги готова за теб и Сапфира. Утре ще направим каквото можем.
— Но учителю, имаме толкова малко време…
— И двамата сте твърде уморени за още вълнения днес. Повярвай ми, Ерагон, по-добре ще е да си починеш. Смятам, че тези часове ще ти помогнат да осмислиш всичко, за което говорихме. Дори и според критериите на кралете, кралиците и драконите този наш разговор не беше лек.