Още щом пръстите му се сключиха около дръжката, той осъзна, че е прекалено голяма за дланта му и в този миг разбра със сигурност, че Тамерлин не е неговият меч. Не го усещаше като продължение на ръката си, както беше със Зар’рок. И все пак въпреки това осъзнаване, младежът се поколеба, защото къде другаде можеше да се надява да намери толкова добър меч. Арвиндр, другото оръжие, споменато от Оромис, се намираше в град, отдалечен на стотици километри.
Тогава Сапфира каза:
— Не го вземай. Ако трябва да носиш меч в битка, ако твоят и моят живот зависят от него, тогава той трябва да е съвършен. Нищо друго не ти върши работа. Освен това не ми харесват условията, които лорд Фиолр прибави към своя дар.
Така че Ездача върна Тамерлин на поставката и се извини на елфа, обяснявайки защо не може да приеме меча. Тесноликият лорд не изглеждаше особено разочарован; всъщност тъкмо обратното, на младежа му се строи, че видя мимолетен проблясък на удовлетворение в свирепите очи на Фиолр.
Като излязоха от имението на рода Валтарос, двамата със Сапфира поеха по мрачните пътеки на гората към тунела, образуван от клоните на дрянови дървета, който водеше към открития атриум насред дома на Руньон. Когато излязоха от тунела, Ерагон чу дрънченето на чук върху длето и видя елфката, седнала на пейка до пещта в средата на атриума. Жената обработваше парче шлифована стомана, разположено пред нея. Младежът не можа да предположи какво майстори, защото формата на предмета още беше груба и неразличима.
— Е, Сенкоубиецо, още си жив — каза Руньон, без да отмества очи от работата си. Гласът й скърцаше като стържещи един в друг воденични камъни. — Оромис ми каза, че синът на Морзан ти е отнел Зар’рок.
Ерагон потръпна болезнено и кимна утвърдително, въпреки че тя не го гледаше.
— Да, Руньон-елда. Отне ми го в Пламтящите равнини.
— Хммм. — Елфката се съсредоточи върху ударите на чука си, движейки длетото с нечовешка скорост. После спря и каза: — Значи мечът е намерил правилния си притежател. Не ми се нрави това, за което… — как му беше името, а, да, Муртаг — използва Зар’рок, но всеки Ездач заслужава подходящ меч, а аз не мога да си представя по-добро оръжие за сина на Морзан от това на собствения му баща. — Руньон погледна към Ерагон изпод свъсеното си чело. — Разбери ме, Сенкоубиецо, бих предпочела да бе успял да задържиш Зар’рок, но би ми доставило още по-голяма радост да имаш меч, направен за теб. Оръжието на Морзан може и да ти е служило добре, но нямаше правилната форма за твоето тяло. И дори не ми споменавай Тамерлин. Трябва да си пълен глупак, ако си мислиш, че можеш да го използваш.
— Както виждаш, не го взех със себе си от лорд Фиолр — каза младежът.
Елфката кимна и продължи работата си.
— Е, това е добре.
— Ако Зар’рок е правилният меч за Муртаг — продължи той, — не е ли оръжието на Бром най-подходящо за мен?
Руньон се намръщи.
— Ундбитр? Защо мислиш за меча на Бром?
— Защото той е мой баща — отвърна Ерагон и усети тръпката от това, че може да го каже.
— Така ли? — Руньон остави чука и длетото на земята и излезе изпод навеса на ковачницата си, за да застане срещу Ерагон. Стойката й бе леко изгърбена от вековете, прекарани над работата, и заради това изглеждаше няколко сантиметра по-ниска от него. — Ммм, да, виждам приликата. Бром беше рязък; казваше каквото мисли и не хабеше време в излишни приказки. Това ми допадаше. Не мога да понасям това, в което се превърна собствената ми раса. Твърде са учтиви, твърде изтънчени, прекалено крехки. Ха! Спомням си времето, когато елфите се смееха и биеха като нормални създания. Сега са станали толкова затворени и сдържани, че някои сякаш имат чувства колкото мраморна статуя!
— За времето преди двете ни раси да се съберат ли говориш? — попита Сапфира.
Руньон обърна намръщеното си лице към нея.
— Ярколюспеста. Добре дошла. Да, говорех за времето преди връзката между елфите и драконите. Промените, които виждам в расата ни оттогава, ще ти се сторят невъобразими, но са такива, а аз съм тук — една от малцината живи, които си спомнят какви бяхме някога. — После Руньон погледна обратно към младежа. — Ундбитр не е отговор на нуждите ти. Бром изгуби меча си по време на разгрома на Ездачите. Ако не се намира в колекцията на Галбаторикс, той може и да е бил унищожен или погребан някъде под разпадащите се кости на някое отдавна забравено бойно поле. Дори и да може да бъде намерен, няма да си в състояние да си го върнеш, преди да ти се наложи отново да се изправиш срещу враговете си.