— Право.
— Имаш ли предпочитания за предпазителя?
— По-скоро не.
Руньон скръсти ръце и поседя известно време неподвижна, с брадичка, опряна в гърдите, и премрежен поглед. Устните й потрепнаха.
— Ами широчината на острието? Не забравяй, че колкото и да е тясно, мечът няма да се счупи.
— Би могло да бъде малко по-широко при предпазителя от това на Зар’рок.
— Защо?
— Мисля, че така ще изглежда по-добре.
Елфката се засмя дрезгаво.
— И как това ще подобри качествата на меча?
Смутен, младежът се размърда на пейката, не знаейки какво да каже.
— Никога не искай от мен да променям оръжие само за да подобря вида му — порица го Руньон. — Мечът е инструмент и ако е красив, то е, защото е полезен. Меч, който не може да изпълнява функцията си, ще е грозен в очите ми, независимо колко великолепна е формата му, даже и да е инкрустиран с най-прекрасните скъпоценни камъни и украсен с изящна резба. — Елфката облиза устни и със замислено изражение продължи: — Значи меч, подходящ за неограниченото пространство на бойното поле и за защита в тесните тунели под Фардън Дур. Меч за всяка ситуация със средна дължина, ако се изключи дръжката, която да е по-дълга от обичайното.
— Меч, който да убие Галбаторикс — добави Ерагон.
Руньон кимна.
— И като такъв, той трябва да е добре защитен срещу магия. — Брадичката й отново се опря в гърдите. — През последния век бронята се подобри значително, така че върхът ще трябва да е по-тесен, отколкото ги правех преди, за да пронизва плочести и плетени ризници и да се плъзга в пролуките между различните части на нагръдниците. Хммм.
Тя извади от една кесия на кръста си парче канап, с което измери ръцете и дланите на Ерагон. След това взе ръжена от ковачницата и му го хвърли. Той го хвана с една ръка и вдигна въпросително вежда към елфката. Тя го посочи с пръст и каза:
— Хайде, хайде. Ставай да ми покажеш как боравиш с меч.
Ездача излезе изпод навеса и изпълни заръката, демонстрирайки няколко от движенията, на които го бе научил Бром. След около минута чу дрънченето на метал в камък, а после Руньон се изкашля и каза:
— О, това е безнадеждно. — Тя застана пред него, хванала друг ръжен. Като свъси вежди, елфката го вдигна пред себе си в знак на поздрав и извика: — Защитавай се, Сенкоубиецо!
Тежкият й ръжен изсвистя във въздуха, когато тя замахна силно с него. Ерагон отскочи настрани и парира атаката. Ръженът подскочи в дланта му, когато двете метални пръчки се сблъскаха една в друга. В продължение на няколко кратки минути двамата с Руньон си разменяха удари. Макар да бе очевидно, че скоро не е практикувала уменията си с меча, младежът все пак установи, че елфката е сериозен противник. Накрая бяха принудени да спрат, защото мекото желязо на ръжените бе огънато до такава степен, че те приличаха на клоните на тис.
Ковачката взе ръжена на Ерагон и отнесе двете парчета изкривен метал до една купчина счупени сечива. Когато се върна, вирна брадичка и заяви:
— Сега зная точно каква форма трябва да има мечът ти.
— Но как ще го направиш?
В очите й проблеснаха весели искрици.
— Няма да го правя аз. Ти ще го изработиш вместо мен, Сенкоубиецо.
Ездача зяпна за миг, а после запелтечи:
— Аз? Но аз никога не съм чиракувал при ковач. Нямам умението да изкова дори обикновен кухненски нож!
Искриците в очите й станаха по-ярки.
— При все това ти ще си този, който ще направи меча.
— Но как? Ще стоиш до мен и ще ми даваш нареждания, докато кова метала?
— О, не — отвърна елфката. — Аз ще направлявам действията ти чрез ума ти, така че ръцете ти да вършат онова, което моите не могат. Не е идеалното разрешение на проблема, но не мога да измисля друг начин да практикувам занаята си, без да наруша клетвата си.
Ерагон се намръщи.
— Каква е разликата между това да ръководиш движенията ми и да го изковеш сама?
Лицето на Руньон помръкна и тя отговори рязко:
— Искаш ли този меч или не, Сенкоубиецо?
— Искам го.
— Тогава гледай да не ми досаждаш с подобни въпроси. Изковаването на меча чрез теб е различно, защото аз мисля, че е различно. Ако започна да вярвам в друго, моята клетва ще ми попречи да участвам в работата. Така че, ако не искаш да се върнеш при Варден с празни ръце, ще е по-добре да си мълчиш по въпроса.
— Добре, Руньон-елда.
После те отидоха до пещта и елфката и Сапфира извадиха все още топлата маса от втвърдена ярка стомана от дъното на коритото.
— Начупи я на парчета с размера на юмрук! — нареди Руньон и се оттегли на безопасно разстояние.
Сапфира вдигна крак и стъпи с цялата си тежест върху грапавия къс звезден метал. Земята потрепери и ярката стомана се напука на няколко места. Драконката удари метала още три пъти, преди елфката да бъде доволна от резултата.