— Сигурен съм — отговори Глаедр и снижи огромната си глава, докато тя не стигна почти до нивото на Ерагон. — Сигурен съм, и то поради много причини. Ако държите сърцето ми, ще можете да общувате с мен и Оромис — независимо на какво разстояние сме, — а аз ще мога да ви помогна със силата си, когато изпитвате трудност. Ако пък двамата с Оромис паднем в битка, знанието и опитът ни, а също и моята сила, ще бъдат на ваше разположение. Дълго обмислях този избор и вярвам, че е правилен.
— Но ако Оромис загине — каза меко Ерагон, — наистина ли ще искаш да живееш без него като Елдунари?
Глаедр обърна глава и насочи едно от огромните си очи към него.
— Не желая да се разделям с Оромис, но каквото и да стане, ще продължа да правя всичко по силите си да сваля Галбаторикс от неговия трон. Това е целта ни и дори смъртта няма да ни отклони от нея. Мисълта да изгубиш Сапфира те ужасява, Ерагон, и с право. Ние с Оромис обаче имахме векове да се примирим с факта, че подобна раздяла е неизбежна. Независимо колко сме внимателни, ако живеем достатъчно дълго, рано или късно един от двама ни ще умре. Това не е радостна мисъл, но е истината. Такива са законите на природата.
Старият елф се размърда и добави:
— Не мога да се преструвам, че се радвам на това, но целта на живота не е да правим каквото искаме, а каквото е нужно. Това изисква от нас съдбата.
— Така че сега ви питам — каза Глаедр, — Сапфира Ярколюспеста и Ерагон Сенкоубиец, ще приемете ли моя дар и всичко, с което е обвързан?
— Приемам — отговори Сапфира.
— Приемам — отвърна и Ерагон след кратко колебание.
Тогава златният дракон отметна глава назад. Мускулите на гърдите му се стегнаха и отпуснаха няколко пъти, а гърлото му се сгърчи в конвулсии, сякаш нещо бе заседнало там. Глаедр се разкрачи и изпъна врат право напред. Всички жили и мускули по тялото му изпъкнаха под бронята на блестящите му люспи. Гърлото му продължи да се стяга и отпуска с все по-голяма бързина, докато накрая не сведе глава, така че да се изравни с Ерагон, и отвори челюсти, от които се изля горещ и лютив въздух. Младежът примижа и се опита да не отскочи назад. Когато се вгледа в дълбините на устата на Глаедр, той видя как гърлото на дракона се сви за последен път, а после между гънките кървавочервена тъкан се появи златиста светлина. Секунда по-късно един кръгъл предмет, голям около тридесет сантиметра, се плъзна по аления език на Глаедр и изхвърча от устата му толкова бързо, че Ездача едва успя да го улови.
Когато хвана хлъзгавия от слюнката Елдунари, Ерагон ахна и залитна назад, защото внезапно усети всички мисли, чувства и усещания на тялото на Глаедр. Количеството информация бе зашеметяващо, както и близостта на контакта им. Младежът го очакваше, ала все пак се шокира, осъзнавайки, че държи в ръцете си цялата същност на златния дракон.
Глаедр се отдръпна, разтърси глава, сякаш някой го е ужилил, и бързо заслони ума си от Ерагон, въпреки че младежът все още можеше да долови стрелкащите се мисли и цялостната палитра на емоциите му.
Самият Елдунари представляваше огромен златист скъпоценен камък. Повърхността му бе топла и покрита със стотици остри фасетки, които бяха различни по големина и понякога изпъкваха под странни ъгли. Центърът на истинското сърце светеше с приглушена светлина, подобна на заслонен фенер, и пулсираше с бавен и постоянен ритъм. Първоначално цветът на светлинката изглеждаше един и същ, но колкото по-дълго я гледаше Ерагон, толкова повече детайли виждаше в нея: малки течения и вихри, които се извиваха и усукваха в привидно случайни посоки, по-тъмни петънца, които почти не се движеха, и ярки проблясъци, не по-големи от връхче на топлийка, които присветваха за миг, а после потъваха в полето от светлина. Тя беше жива.
— Ето — каза Оромис и подаде на младежа здрава торба.
За облекчение на Ездача връзката му с Глаедр изчезна в мига, в който постави Елдунари в торбата и ръцете му вече не докосваха скъпоценния камък. Все още разтърсен от преживяването, той притисна покритото с плат сърце към гърдите си, смаян от знанието, че ръцете му са обвити около същността на златния дракон, и изплашен какво би се случило, ако изпусне Елдунари.
— Благодаря ти, учителю — успя да каже Ерагон и сведе глава към Глаедр.
— Ще пазим сърцето ти с живота си — добави Сапфира.
— Не! — възкликна Оромис със свиреп глас. — Не с живота си! Именно това искаме да избегнем. Не позволявайте небрежността ви да навреди на сърцето на Глаедр, но и не бива да се жертвате, за да защитите него, мен или който и да е друг. Трябва да останете живи на всяка цена, иначе всяка надежда, която имаме, ще изчезне в мрака.