— Добре, учителю — казаха Ерагон и Сапфира едновременно, той с гласа си, а тя — с мислите.
— Тъй като си се заклел във вярност на Насуада и й дължиш почтеност и подчинение, можеш да й кажеш за сърцето ми, ако се налага, но само ако се налага. В името на драконите по света, колкото и малко от нас да са останали, истината за Елдунари не трябва да става всеобщо достояние.
— А можем ли да кажем на Аря? — попита Сапфира.
— Ами на Бльодгарм и другите елфи, пратени от Исланзади да ме защитават? — добави Ерагон. — Аз ги допуснах в ума си, когато двамата със Сапфира се борихме с Муртаг. Те ще забележат присъствието ти, Глаедр, ако ни помагаш по време на битка.
— Можеш да информираш Бльодгарм и другите заклинатели за Елдунари — отговори Глаедр, — но само след като са положили пред теб клетви на древния език, че ще го пазят в тайна.
Оромис постави шлема на главата си.
— Аря е дъщеря на Исланзади и предполагам, че е редно да знае. Но също като при Насуада, не й казвай, освен ако не е абсолютно необходимо. Една споделена тайна неизменно спира да бъде тайна. Ако можете да бъдете толкова дисциплинирани, дори не мислете за сърцето, нито по принцип за истината за Елдунари, така че никой да не може да открадне информацията от умовете ви.
— Добре, учителю.
— Сега да потегляме — каза Оромис и постави чифт дебели ръкавици на ръцете си. — Чух от Исланзади, че Насуада е обсадила град Фейнстер и Варден имат огромна нужда от вас.
— Останахме твърде дълго в Елесмера — каза Сапфира.
— Може би — съгласи се Глаедр, — но времето бе прекарано добре.
Оромис се затича леко и скочи на единствения преден крак на дракона, а оттам на назъбения му гръб, където елфът се разположи в седлото и започна да пристяга каишите на краката си.
— Докато летим — извика той отвисоко на Ерагон, — можем да прегледаме списъка с истински имена, които научи по време на последното си посещение.
Младият Ездач отиде до Сапфира и внимателно се качи на гърба й. Там уви сърцето на Глаедр в едно от одеялата си и го прибра в дисагите си. После закопча краката си по същия начин като Оромис. Зад себе си усещаше постоянната пулсация на енергията, излъчвана от Елдунари.
Глаедр пристъпи към ръба на зъберите Тел’наир и разпери огромните си криле. Земята потрепери, когато златният дракон скочи напред и въздухът завибрира при първото спускане на крилете му, с което той се издигна високо над океана от дървета долу. Ерагон стисна шипа пред себе си и Сапфира последва учителя си, хвърляйки се в откритото пространство и падайки неколкостотин крачки, преди да се издигне до Глаедр.
Златният дракон пое водачеството и двамата се понесоха на югозапад. Всеки от тях движеше криле с различна скорост, ала и двамата летяха шеметно над развълнуваната гора.
Сапфира изви врат и изрева силно. Пред нея Глаедр отговори по същия начин. Свирепите им викове проехтяха в обширния небесен купол и подплашиха птиците и зверовете долу.
Полет
От Елесмера Сапфира и Глаедр полетяха над древната елфическа гора, носейки се високо над могъщите тъмни борове. От време на време имаше пролуки между дърветата и Ерагон виждаше някое езеро или река, виеща се на земята. Често около водата имаше събрани сърни и елени и животните спираха водопоя си и вдигаха глави, за да погледнат летящите над тях дракони. Като цяло обаче младежът не обръщаше внимание на терена, защото беше твърде зает да рецитира в ума си всяка дума на древния език, на която го бе научил Оромис, и ако забравеше някоя или направеше грешка в произношението, елфът го караше да я повтаря, докато не я запомни.
Пристигнаха в покрайнините на Ду Велденварден късно следобед на първия ден. Там, над сенчестата граница между дърветата и полята отвъд тях, Глаедр и Сапфира закръжиха един около друг и златният дракон каза:
— Пази сърцето си, Сапфира, а и моето.
— Ще ги пазя, учителю — отвърна тя.
А Оромис извика от гърба на дракона:
— Попътни ветрове, Ерагон, Сапфира! Когато отново се срещнем, нека е пред портите на Уру’баен.
— Попътни ветрове и на вас! — извика в отговор Ерагон.
После Глаедр зави и последва линията на гората на запад, която щеше да го отведе до най-северния край на езерото Исенстар, а оттам — до Гил’еад. Междувременно Сапфира продължи в югозападна посока както преди.
Тя летя през цялата нощ, приземявайки се само да пийне вода и да позволи на Ерагон да раздвижи краката си и да се облекчи. За разлика от полета им към Елесмера, този път нямаше насрещен вятър; въздухът остана свеж и неподвижен, сякаш дори природата нямаше търпение те да се върнат при Варден. Когато слънцето изгря на следващия ден, то ги завари дълбоко над вътрешността на пустинята Хадарак, движещи се право на юг, така че да преминат край източната граница на Империята. И докато мракът отново погълне земята и небето в студената си прегръдка, Ерагон и Сапфира се намираха отвъд пясъчната пустош и отново летяха над плодородните поля на Империята в посока, която щеше да ги преведе между Уру’баен и езерото Тюдостен по пътя към Фейнстер.