Фадауар присви очи и вирна брадичка.
— Гордостта на една жена винаги е неразумна. Без подкрепата ни ти ще се провалиш.
Той бе преминал на родния си език, което принуди Насуада да му отговори по същия начин. Тя го ненавиждаше заради това. Запъването й, докато говореше, и неувереното й произношение разкриваха слабото й владеене на този език и подчертаваха факта, че не е израснала сред племето си, а сред чужди хора. Това подкопаваше авторитета й.
— Винаги приемам с радост нови съюзници — каза тя. — Обаче не мога да си позволя фаворизиране, нито пък ти би трябвало да имаш нужда от него. Хората от племето ти са силни и талантливи. Те биха могли бързо да се издигнат в редиците на Варден, без да разчитат на чуждо благоволение. Какви сте вие — прегладнели псета, които скимтят край масата ми, или мъже, които могат да се хранят сами? Ако е второто, тогава очаквам с нетърпение да работим заедно, за да подобрим живота на Варден и да надвием Галбаторикс.
— Да бе! — възкликна Фадауар. — Предложението ти е измамно като теб самата. Няма да вършим работа на слуги; ние сме избраните. Ти ни обиждаш. Стоиш там и се усмихваш, но сърцето ти е пълно с отрова на скорпион.
Потискайки гнева си, Насуада се помъчи да успокои вожда:
— Нямах за цел да ви обиждам. Просто се опитах да обясня становището си. Не изпитвам ненавист към номадските племена, нито някаква специална обич към тях. Нима това е лошо?
— Повече от лошо, това е нагло предателство! Баща ти се обърна с някои искания към нас на базата на роднинството ни, а сега ти забравяш услугите ни и ни отпращаш като просяци!
Насуада изпита примирение. „Значи Елва е била права, неизбежно е — помисли си тя. Изпита смесица от страх и възбуда. — Е, щом е необходимо, нямам причина да продължавам с този театър“. После каза с леден тон:
— Молби, които вие не изпълнявахте през повечето време.
— Не е вярно!
— Вярно е. Но дори да казваш истината, положението на Варден е твърде рисковано, за да ти дам нещо срещу нищо. Искаш услуга, но какво предлагаш в замяна? Ще подпомогнеш ли Варден със злато и бижута?
— Не пряко, но…
— Ще ми предоставиш ли майстори без заплащане?
— Не бих могъл…
— Как тогава смяташ да спечелиш тази услуга? Не можеш да ми платиш с воини — твоите хора вече се бият за мен, независимо дали във Варден, или в армията на крал Орин. Задоволи се с онова, което имаш, вожде, и не търси повече, отколкото ти се полага по право.
— Изкривяваш истината както е удобно за себичните ти цели. Искам онова, което ни се полага по право! Затова съм тук. Говориш много, ала думите ти са без покритие, защото с действията си ти ни предаде. — Гривните на ръцете му издрънчаха, докато той жестикулираше, сякаш бе пред многохилядна публика. — Признаваш, че сме от един народ. Следваш ли тогава обичаите ни и почиташ ли боговете ни?
„Ето я повратната точка — помисли Насуада. Можеше да излъже и да каже, че е изоставила старите обичаи, ала ако го стореше, Варден щяха да изгубят племената на Фадауар, както и други номади, щом чуеха думите й. — Имаме нужда от тях. Нуждаем се от всеки, когото можем да спечелим за каузата, ако искаме да имаме и най-малкия шанс да победим Галбаторикс“.
— Да — отговори тя.
— Тогава заявявам, че си недостойна да предвождаш Варден и по силата на правото ми те предизвиквам на Изпитанието на Дългите ножове. Ако победиш, ще се преклоним пред теб и никога повече няма да оспорваме властта ти. Но ако загубиш, ще отстъпиш и аз ще заема мястото ти като водач на Варден.
Насуада забеляза злобния блясък в очите на Фадауар. „Той това е искал през цялото време — осъзна тя. — Щеше да се позове на Изпитанието, дори и да бях изпълнила исканията му“. — На глас обаче каза:
— Може и да греша, но мислех, че според традицията, който победи, получава властта и над противниковото племе, освен върху своето. Не е ли така? — Едва не се изсмя, когато видя смайването, което се изписа на лицето на Фадауар. „Не очакваше да зная това, нали?“