Слаба светлина проникваше през прозореца с оловна рамка срещу младежа. Тя идваше от фенер, закачен от другата страна на селския площад. С нейна помощ Ерагон успя да различи газената лампа, поставена на ниска масичка вдясно от него.
— Бризингър — прошепна той и запали фитила с искра от пръста си.
Дори и със запалената лампа, стаята си оставаше тъмна. Беше облицована със същата ламперия като коридора и червеникавокафявото дърво поглъщаше по-голямата част от светлината, попаднала върху него, правейки стаята да изглежда малка, мрачна и прихлупена. Като се изключи масата, единствената друга мебел беше тясно легло с едно-единствено одеяло, метнато върху дюшека. Върху него бе сложена малка чанта с провизии.
Ерагон и Аря застанаха лице в лице. После той вдигна ръка и свали платнената лента, увита около главата му, а тя разкопча брошката, която придържаше наметалото на раменете й, и го хвърли на леглото. Под него носеше горскозелена рокля — първата рокля, в която я виждаше младежът.
Усещането от разменените им външности бе странно за него — той приличаше на елф, а Аря — на човек. Тази промяна по никакъв начин не намаляваше уважението му към нея, ала го правеше по-спокоен в нейно присъствие, защото сега не му се струваше толкова чужда.
Елфката първа наруши мълчанието:
— Сапфира каза, че си останал сам, за да убиеш последния Ра’зак и да изследваш останалата част от Хелгринд. Истина ли е това?
— Отчасти.
— А каква е цялата истина?
Младият Ездач знаеше, че нищо по-малко не би я задоволило.
— Обещай ми, че без мое позволение няма да споделяш с никой казаното от мен.
— Обещавам — отвърна тя на древния език.
Тогава той й разказа как е намерил Слоун, защо е решил да не го връща при Варден, за проклятието, което му е наложил, наред с шанса да изкупи вината си — поне частично — и да си възвърне зрението. Накрая приключи с думите:
— Каквото и да се случи, Роран и Катрина никога не бива да научават, че той е още жив. Ако това стане, неприятностите няма да имат край.
Аря седна на ръба на леглото и дълго време остана загледана в лампата и трепкащия й пламък. После рече:
— Трябваше да го убиеш.
— Може би, но не можах.
— Това, че намираш дълга си за неприятен, не е причина да бягаш от него. Проявил си се като страхливец.
Обвинението го накара да се наежи.
— Нима? Всеки глупак с нож можеше да убие Слоун. Онова, което аз направих, беше много по-трудно.
— Физически, но не и морално.
— Не го убих, защото смятах, че е грешно. — Ерагон се намръщи, търсейки думите да обясни постъпката си. — Не бях изплашен… не е това. Не и след като съм участвал в битка… Беше друго. Ще убивам по време на война. Но няма да поема отговорността да решавам кой трябва да живее и кой да умре. Нямам опита, нито мъдростта… Всеки човек има черта, която не може да прекрачи, Аря, и аз открих своята, когато погледнах Слоун. Ако държах Галбаторикс в плен, не бих убил и него. Бих го отвел при Насуада и крал Орин и ако те го осъдят на смърт, щях с радост да му отсека главата, но не и преди това. Ако желаеш, наречи го слабост, ала така съм устроен и няма да се извинявам за това.
— Значи ще бъдеш глупак, управляван от други?
— Ще служа на хората, както мога. Никога не съм искал да бъда водач. Алагезия няма нужда от друг тиранин.
Елфката потърка слепоочията си.
— Защо всичко при теб трябва да е толкова сложно, Ерагон? Където и да отидеш, все попадаш в заплетени ситуации. Сякаш полагаш специални усилия да се набуташ във всеки къпинак по пътя.
— Майка ти каза горе-долу същото.
— Не се изненадвам. Както и да е, няма значение. Никой от двама ни няма да промени мнението си, а и имаме по-належащи проблеми от това да спорим за справедливост и морал. В бъдеще обаче гледай да не забравяш кой си и какво означаваш за расите в Алагезия.
— Никога не съм го забравял. — Младият Ездач замълча в очакване на отговора й, ала Аря не оспори неговото твърдение. Като седна в крайчеца на масата, той продължи: — Нямаше нужда да идваш да ме търсиш. Бях си добре.
— Разбира се, че имаше нужда.
— Как ме откри?
— Предположих по кой път ще поемеш от Хелгринд. За щастие предположението ми ме накара да се озова на шестдесет километра западно оттук, а това бе достатъчно близо, за да те открия, като се заслушам в шепота на земята.
— Не разбирам.
— Един Ездач не може да броди незабелязано по света, Ерагон. Онези, които имат уши да чуват и очи да виждат, могат лесно да разчетат знаците. Птиците пеят за идването ти, зверовете по земята подушват миризмата ти, самите дървета и треви помнят докосването ти. Връзката между Ездач и дракон е толкова могъща, че онези, които са чувствителни към силите на природата, могат да я доловят.