— Защото ми е братовчед и го обичам, и защото е Ездач. Заради мен Катрина изгуби почти всичко — дома си, баща си и зестрата си. Не мога да й върна тези неща, но мога поне да й дам сватба, която да запомни до края на дните си. Без злато или добитък — не мога да платя за богата церемония, така че трябва да намеря друг начин, с който да направя сватбата запомняща се, а ми се струва, че няма нищо по-величествено от това да ни ожени Драконов ездач.
Насуада мълча толкова дълго, че Роран започна да се чуди дали не очаква от него да си тръгне. После каза:
— Наистина би било чест да ви ожени Драконов ездач, ала денят ще бъде тъжен, ако Катрина трябва да приеме ръката ти без подходяща зестра. Джуджетата ми направиха много подаръци от злато и скъпоценни камъни, докато живеех в Тронхайм. Някои вече съм продала, за да финансирам Варден, ала останалите са достатъчни да позволят на една жена да се облича в сатен и коприна в продължение на много години. Ако ме слушаш, те ще принадлежат на Катрина.
Втрещен, Роран отново се поклони.
— Благодаря ви. Щедростта ви е невероятна. Не зная как бих могъл да ви се отплатя.
— Отплати ми се, като се биеш за Варден така, както се би за Карвахол.
— Ще го сторя, кълна се. Галбаторикс ще проклина деня, когато прати Ра’зак за мен.
— Сигурна съм, че вече го проклина. А сега върви. Можеш да останеш в лагера, докато Ерагон се върне и ви ожени с Катрина, ала очаквам да си на седлото на следващата сутрин.
Кръволок
„Колко горд човек — помисли си Насуада, докато гледаше как Роран излиза от шатрата. — Интересно, двамата с Ерагон си приличат в толкова отношения и все пак са напълно различни личности. Ерагон може да е един от най-смъртоносните воини в Алагезия, ала не е коравосърдечен, нито жесток. Роран обаче е направен от по-суров материал. Надявам се никога да не се изправи срещу мен; за да спра такъв човек, трябва да го унищожа“.
Тя провери превръзките си и когато се увери, че още са чисти, повика Фарика и й нареди да донесе някаква храна. След като прислужницата изпълни заповедта и излезе от шатрата, водачката на Варден даде знак на Елва, която излезе от скривалището си зад фалшивата стена в задната част на шатрата. Двете споделиха закуската в тази късна сутрин.
Насуада прекара следващите няколко часа в преглед на последните справки за инвентара на Варден, преценявайки колко каруци ще са й нужни, за да премести хората си по на север, както и в изчисление на финансите на армията. Изпрати послания на джуджетата и ургалите, нареди на ковачите да увеличат производството на върхове на копия, заплаши Съвета на старейшините, че ще го разпусне — както правеше почти всяка седмица, — и изобщо се занимаваше с ежедневната работа на Варден. После заедно с Елва се качи на своя жребец Буревестник и се срещна с Триана, която бе заловила и тъкмо разпитваше член на Черната ръка — шпионската мрежа на Галбаторикс.
Когато двете с Елва излязоха от палатката на магьосницата, Насуада забеляза някакво вълнение на север. Чу викове и възгласи, а после откъм палатките се появи мъж, тичащ към нея. Стражите й безмълвно образуваха стегнат кръг около нея, освен единия ургал, който застана на пътя на бегача и вдигна тоягата си. Мъжът се закова пред огромния воин и дишайки на пресекулки, извика:
— Лейди Насуада! Елфите дойдоха! Елфите са тук!
За един безумен миг Насуада си помисли, че той говори за кралица Исланзади и армията й, ала после си спомни, че елфическата владетелка е близо до Сеунон и дори елфите не можеха да придвижат армия през цяла Алагезия за по-малко от седмица. „Това трябва да са дванадесетте заклинатели, които Исланзади е изпратила да защитават Ерагон“.
— Бързо, доведете коня ми — каза тя и щракна с пръсти.
Ръцете я заболяха, докато яхаше Буревестник. Изчака само колкото най-близкият ургал да й подаде Елва, а после пришпори жребеца. Усети как мускулите му се напрегнаха, когато той се понесе в галоп. Младата жена се приведе ниско над врата му и препусна по неравната пътека между две редици палатки, като избягваше хора и животни, и прескочи една бъчва с дъждовна вода, която се изпречи на пътя й. Войниците не се ядосваха; те се смееха и тичаха след нея, за да видят елфите със собствените си очи.
Когато стигна до северния вход на лагера, двете с Елва слязоха от коня и огледаха хоризонта за някакво движение.
— Там — каза момиченцето и посочи с пръст.
Иззад малка хвойнова горичка, намираща се на около три километра от лагера, се появиха дванадесет високи и слаби фигури, чиито очертания трептяха в утринната мараня. Елфите тичаха в синхрон толкова леко и бързо, че краката им не вдигаха прах и изглеждаше така, все едно летяха над земята. Кожата на Насуада настръхна. Скоростта им бе едновременно красива и неестествена. Те й напомняха за глутница хищници, преследващи плячката си. Изпита същото чувство за опасност, както когато видя един Шрг — гигантски вълк — в планините Беор.