Останалите елфи отговаряха повече на очакванията й: с черти и фигури, сходни с тези на Аря, с къси туники в тъмнооранжево и борово-зелено. Бяха шестима мъже и шест жени. Всички имаха гарвановочерни коси, освен две от жените, чиито коси имаха цвета на звездна светлина. Беше невъзможно да се определи възрастта им, защото лицата им бяха гладки и без никакви бръчки. Това бяха първите елфи, които Насуада срещаше, ако се изключеше Аря, и тя нямаше търпение да научи дали познайничката й е типична представителка на расата си.
Като докосна първите си два пръста до устните, водачът се поклони, следван от спътниците си, а после изви дясната си ръка пред гърдите и каза:
— Поздрави и благопожелания, Насуада, дъще на Аджихад. Атра естерни онто телдуин.
Акцентът му бе по-изразен от този на Аря; произнасяше думите ритмично и напевно, което придаваше мелодичност на говора му.
— Атра ду евариня оно варда — отвърна водачката на Варден, както я бе учила Аря.
Елфът се усмихна, разкривайки зъби, които бяха по-остри от обичайното.
— Аз съм Бльодгарм, син на Илдрид Красивия. — Той представи и другите елфи, преди да продължи. — Носим добри вести от кралица Исланзади; миналата нощ заклинателите ни са успели да унищожат портите на Сеунон. Докато разговаряме, армиите ни напредват по улиците към кулата, където се е барикадирал лорд Тарант. Малцина още ни се опълчват, ала градът е паднал и скоро ще имаме пълен контрол над него.
При тази новина стражите на Насуада и останалите Варден, събрани зад нея, избухнаха в ликуващи викове. Тя също се зарадва на победата, ала после настроението й бе помрачено от чувството за тревога, което изпита, като си представи елфите — особено такива силни като Бльодгарм — да нахлуват в човешки домове. „Какви неземни сили отприщих?“ — зачуди се тя.
— Това наистина са добри новини — каза Насуада. — И аз се радвам да ги чуя. Щом е завладян Сеунон, значи сме много по-близо до Уру’баен, а оттам — до Галбаторикс и изпълнението на целите ни. — После продължи с по-тих глас: — Вярвам, че кралица Исланзади ще бъде внимателна към народа на Сеунон, с онези, които не обичат Галбаторикс, ала нямат средствата и смелостта да се опълчат на Империята.
— Кралица Исланзади е внимателна и милостива към своите поданици, дори ако са поданици по принуда, ала всеки, който посмее да ни се опълчи, ще бъде пометен като мъртво листо от есенна буря.
— Не бих очаквала нищо по-малко от раса, древна и могъща като вашата — отвърна водачката на Варден.
След като изпълни изискванията на учтивостта с още няколко учтиви реплики, звучащи все по-тривиално, тя прецени, че е уместно да се поинтересува за причината за посещението на елфите. Като нареди на събралата се тълпа да се разпръсне, Насуада каза:
— Доколкото разбирам, мисията ви тук е да защитавате Ерагон и Сапфира, права ли съм?
— Права сте, Насуада Свит-кона. И ни е известно, че той все още се намира в пределите на Империята, но скоро ще се върне.
— А известно ли ви е, че Аря тръгна да го търси и сега двамата пътуват заедно?
Ушите на Бльодгарм трепнаха.
— Информираха ни и за това. Неприятно е, че и двамата са в такава опасност, но се надяваме да не ги застигне беда.
— Тогава какво възнамерявате да правите? Ще ги потърсите ли, за да ги придружите по обратния път към Варден? Или ще останете и ще ги чакате с надеждата, че Ерагон и Аря могат да се защитят от слугите на Галбаторикс?
— Ще останем като ваши гости, Насуада, дъще на Аджихад. Ерагон и Аря са в безопасност, стига да избягват хората. Ако се присъединим към тях в Империята, само ще привлечем ненужно внимание. При тези обстоятелства изглежда най-разумно да останем там, където можем да сторим добро. Галбаторикс най-вероятно ще удари тук, при Варден, и ако го направи, и Торн, и Муртаг се появят отново, Сапфира ще се нуждае от помощта на всички ни, за да ги отблъсне.