Без предупреждение и дванадесетте елфа изпълниха въздуха с ведрия си и звънлив смях, а птиците на повече от километър околовръст внезапно зачуруликаха. Звукът на радостта им бе като вода, падаща върху кристал. Насуада неволно се усмихна, а около себе си видя подобни изражения и на лицата на стражите й. Дори двамата ургали изглеждаха замаяни от щастие. А когато елфите притихнаха и светът отново стана обикновен, младата жена изпита тъга като по избледняващ сън. Сълзи премрежиха погледа й за няколко мига, а после и те изчезнаха.
Бльодгарм се усмихна за пръв път, представлявайки едновременно красива и ужасяваща гледка, а после каза:
— За нас ще бъде чест да служим редом с красива, способна и остроумна жена като вас, лейди Насуада. В скоро време, когато задълженията ви го позволяват, за мен ще бъде удоволствие да ви науча да играете на нашата игра с руни. Сигурен съм, че ще бъдете достоен противник.
Внезапната смяна на поведението на елфите напомни на Насуада за дума, която често бе чувала джуджетата да използват, за да ги опишат: своенравни. Когато беше момиче, това й се струваше съвсем невинно описание — то само подсилваше представата й за елфите като за създания, които прехвръкват от една наслада на друга като феи в цветна градина, — ала сега разбираше, че онова, което са имали предвид джуджетата, всъщност е било: „Внимавай! Внимавай, защото никога не знаеш какво може да стори един елф“. Тя въздъхна мислено, депресирана от перспективата да й се налага да се справя с още една група създания, решена да я манипулира заради собствените си интереси. „Животът винаги ли е толкова сложен? — зачуди се. — Или аз сама си го правя такъв?“
Видя, че крал Орин се задава откъм лагера, яздейки начело на огромна свита от благородници, придворни, високопоставени и по-ниско поставени чиновници, съветници, помощници, слуги, стражи и цяла армия от други хора, чиято самоличност не си направи труда да открие. В същото време от запад, спускайки се с разперени криле, се приближаваше Сапфира. Подготвяйки се за шумната дандания, която щеше да ги погълне всеки миг, Насуада каза:
— Може да изминат няколко месеца, докато бъда в състояние да приема предложението ви, Бльодгарм, но въпреки това го оценявам. За мен ще бъде удоволствие да се разсея с някоя игра след дългия работен ден. Засега обаче това ще остане само едно отсрочено удоволствие. Всеки миг цялата тежест на човешкото общество ще се стовари върху вас. Предлагам да се подготвите за лавина от имена, въпроси и молби. Ние, хората, сме любопитна пасмина и никой от нас не е виждал толкова много елфи преди.
— Подготвени сме за това, лейди Насуада — отвърна Бльодгарм.
Когато шумната кавалкада на крал Орин се приближи, а Сапфира се подготви да кацне, смачквайки тревата с вятъра, вдигнат от крилете й, последната мисъл на Насуада беше: „О, богове! Ще трябва да назнача цял батальон да пази Бльодгарм, за да не бъде разкъсан от жените в лагера. И дори това може да не разреши проблема!“
Милост, Драконови ездачо
Следобеда в деня, след като напуснаха Ийсткрофт, Ерагон усети патрул от петнадесет войника пред тях.
Спомена го на Аря и тя кимна.
— И аз ги забелязах.
Никой от двамата не изрази някаква тревога, ала притеснението започна да гризе Ездача, а забеляза, че и веждите на елфката са свити в свирепа гримаса.
Земята около тях бе открита и равна и не предлагаше никакво укритие. И преди се бяха сблъсквали с войнишки отряди, но винаги в компанията на други пътници. Сега бяха сами насред едва различимия път.
— Можем да изкопаем дупка с магия, да я покрием с храсти и да се крием в нея, докато не си тръгнат — каза Ерагон.
Аря поклати глава, без да забави ход.
— И какво ще правим с излишната пръст? Ще си помислят, че са открили най-голямата язовича бърлога в историята. Освен това предпочитам да си запазим силите за тичане.
Ерагон изсумтя. „Не съм сигурен за колко още километри тичане имам сили“. Не беше задъхан, ала неспирното ходене го изтощаваше. Коленете го боляха, глезените му смъдяха, левият му палец бе зачервен и подут, а по петите му не спираха да се появяват мехури, колкото и здраво да връзваше ботушите си. Предната нощ бе излекувал няколко от болежките, които го тормозеха, и макар това да му донесе известно облекчение, магиите само подсилиха изтощението му.